Триумфът на етническата партия: защо и как се случи това в област Монтана?

Тези дни няма коментатор, политолог или социолог, които да не превъзнасят до небесата изборния триумф на етническата партия, която вече е втора политическа сила и посяга към властта като неизбежен коалиционен партньор на ГЕРБ. Най-ярък е триумфът на партията в Кърджали, където след 9 юни заграбва цялата власт в Анклава, където от години е пълен господар в местната управа и едноличен разпоредител на порциите от бюджета и евросубсидиите. За първи път от 5 депутатски места в този избирателен район Соколът грабна и петте. Така Кърджали става първият законно превзет Анклав от турската партия. И нито една българска партия в областта - нито лява, нито дясна, ще има свои представители в Народното събрание. Което наистина е феноменално! Заслугата за това е на т.нар. Феномен в родната политика, както Соколът нарече своя курпулентен фаворит в етническото движение. Но не за Кърджали ми е думата в следващите редове. Като водач на листата на БСП в Монтана още в първия ден на кампанията ме зашемети откритието, че в този забравен и от Бога край изборите вече са купени от етническата партия. Копираща най-успешните практики на Коза ностра, 24 часа преди старта на кампанията Феноменалната групировка е платила на стотици избиратели за гласовете им на 9 юни. Дори истински да го желаят, в което се съмнявам, МВР и Прокуратурата в областта не са в състояние да открият и една покупко-продажба на гласове. Защото Организираната престъпна група (ОПГ) перфектно си е свършила работата още преди началото на състезанието. Образно казано – резултатът от изборния мач е решен преди да е започнал, а последният съдийски сигнал е само за нищо неподозиращите зрители на трибуните. А сега най-интересното в тази сага – в местата, където парите са носени в чували и са раздавани по списъци, няма нито един турчин и нито един мюсюлманин. Дори ромските гета не са 100 процента напазарувани, защото там кеша се раздава от непоклатимите босове в местната власт – герберите. Кои и къде са купените гласове от етно партията в Монтана? Първата ми предизборна среща е в село Гаганица, на десетина километра от областната столица. След края на оживения и на моменти емоционален диалог, някои предпазливо питат: „Колко плащате за глас?“ Потресен от бруталния въпрос, остро отвръщам: „Това са избори, а не търговия...“ Ответната реакция е зашеметяваща: „Само питаме, щото една партия плаща 100 лева за глас...“ На 9 юни в това село, в което няма мюсюлмани, етногрупировката взе 12 гласа, почти колкото останалите парламентарни партии. Без там да е стъпил и един неин агитатор. Освен брокерът с парите – всички го знаят, но никой не смее да го назове. Името на въпросната партия буди респект, примесен със зле скрит страх. На априлските избори през 2023 г. има поучителен случай, който е плашещ: известен брокер на гласове, получил торба с пари, за да осигури нужните гласове, но не изпълнил норматива и платените бюлетини не излезли. Седмица по-късно го намерили зверски пребит. Мълви се, че начаса върнал парите на поръчителите на боя, даже с лихвите. Все пак нашата ОПГ е милостива. В Сицилия през 60-те на миналия век отклоняване на парични потоци от мафията се наказва не с бухалка, а с куршум. Среща с избиратели в село Замфирово, община Берковица. Посещавам Клуба на пенсионера, където се завързва полемичен разговор за партиите, които вдигат пенсиите и другите, които ги свалят. И отново става дума за 80-100 лева, раздавани от етногрупировката. При това парите не се броят на калпак и дарената сума зависи от човека – ако е опърничав и начетен, получава стотина лева, ако е превита от мъка и труд женица – и 30 й стигат. Казвам им откровено: „Вземете ги, защото това са ваши пари, но гласувайте по съвест“. Отговорът на „Третата възраст“ звучи убийствено: „Контролират ни, наблюдават ни с камери, надзъртат в попълнените бюлетини...“ Гневна от страха и продажността на „белите коси“, интелигентна жена тихо цитира проф. Иво Христов за 80-те процента дебили, отчаяно маха с ръка и тичешком напуска залата. Искам да й стисна ръката, но съзнавам, че след това и аз ще трябва да напусна. От 446 гласували в Замфирово за депутати в Народното събрание, в две избирателни секции, етногрупировката печели 208 гласа и е първа политическа сила в селото. Което не е прецедент, същото се случва и на двата вота през 2023 г. Дори със свой кмет, ГЕРБ получава само 41 гласа. Десетките останали партии са в миманса. И с право - не са си платили. В Чипровци ми разказаха как на миналите избори пари са раздавани в публично помещение, пред което се виела дълга опашка. Уважавана учителка в града уведомила местния полицейски шеф, сама избутала охранителите - нейни бивши ученици, и нахлула в импровизираната каса, където се плащало по списък. Но полицаят отказал да влезе и помолил учителката тя да позвъни на 112. Боял се от уволнение, ако си позволи да развали седянката и арестува ОПГ-то. Така е в още десетки места в Монтанско, където изборната търговия се върши и в кафенетата. Защото кметът е наш, а полицията е сляпа и глуха. Диагнозата тук е отчайваща – купуват се не само цели махали, но и българските пенсионери. В Бойчиновци обаче Махалата решава вота, но тук тя е джентълменски напазарувана и от Феномена, и от Големия брат от Банкя. Вторият обаче има служебно предимство. В пазарния ден, когато градският център е зверски озвучен от сръбска чалга и превзет от скара-бира, жена на пазара приятелски ме посъветва: „По-добре си отивайте, не предлагате нито пари, нито кебапчета, нямате никакъв шанс...“ Апропо, репликата за кебапчетата отдавна е демоде. В Монтанско от години скарата не е разплащателно средство на избори. Играе се единствено с кеш. А с него разполагат само две партии. Лом, Вършец, Вълчедръм, Медковец, Расово, Септемврийци, Гаврил Геново... Списъкът на овладените от Феномена и Банкя селища няма край. Феноменът играе с милиони в чували, Банкя – с инструментите на местната власт (кухни за социално слаби и болни, безплатни екскурзии с автобуси за пенсионерите, натиск върху семействата на служителите в общините и областните управи). И как да отвърнеш на гражданин на Монтана, който почти през сълзи попита: „Какво лошо има да взема 100 лева и да напълня резервоара на колата?“ „Кой ги дава“, любопитствам с ясното съзнание, че дарителят е само един. И отговорът е един: Движението! Питам го как технически се дават парите? - „Зареждаш на малка частна бензиностанция, но не плащаш“, прошепва събеседникът, подава ми ръка и ироничната му усмивка сякаш ми казва: „А вие, балъци, какво очаквате, като не плащате?“ ДПС е големият победител в Северозападна България, където, да повторя, няма нито турска общност, нито мюсюлмани. Във Видинско вече е втора политическа сила, за него гласуваха 5449 души, което му носи резултат от 21.03 процента. На миналите парламентарни избори ДПС бе  трета сила с 14.56 процента. В Монтана ситуацията е сходна – сега за ДПС са гласували 10 225 души (24.23 %), докато през април 2023 г. то е „заработило“ 9642 гласа (20.04 % ). Анализирайки изборните феномени, проф. Константинов каза: „В тези избори има само две изненади - прекрасното представяне на ДПС и „Величие“...“ Наистина някои се представиха прекрасно в Монтана. От 4 мандата за областта ДПС за първи път взе двата.  Което не е никаква изненада. Изненадата ще дойде, когато кърджалийският модел победи в Монтана и ДПС откупи и четирите депутатски мандата. Което не става с пари, става с много пари. И с племе, което за сто лева си продава държавата, възкръснала от нищото само преди стотина години. Наивно питам професор Константинов: По кои магнитски и евроатлантически стандарти пазаруване на гласове в чудовищни мащаби е прекрасно представяне?