На 2 декември 1891 година излиза указ №626, с който се утвърждава решението на Народното събрание за обявяване на селището за град, подписан от княз Фердинанд. Така село Голема Кутловица приема неговото име. Новият статут дава тласък в развитието на тогавашен Фердинанд. Тук се заселват хора от цялата страна, а местната власт им раздава земя.
Според статистиката, в края на 19 век в града има 334 къщи, 1423 жители, от които 215 турци. 10 на сто от тях са грамотни, а това е много за времето си. Кметът Игнат Попов започва усилена градоустройствена и строителна дейност. Завършено е общинското училище “Св. св. Кирил и Методий”. Застлана с калдъръм е главната улица, и са направени тротоари.
В историята Попов е останал с четири успешни мандата и с откриването на първата общинска болница, с електрификацията, с изработването на първия градоустройствен план от чеха Юлиус Ирасек през 1891 г., допълнен през 1897 г. от Павел Манчов. Отчуждени са места и сгради за прокарване на нови улици, за общинско здание. От другата страна е справедливото му управление. За времето от 5 февруари до 28 декември 1892 година Игнат Попов издава 56 заповеди. Една от първите е за глоба с 10 лева на местния жител Йосиф Карабиберов, продал на Линка Петкова от Белотинци 149 грама памук. През април санкционирал Атанас Петров, “продал половинка ориз със 100 грама по-малко на жителя от село Калиманица Юсуф Алиев”.
Хлебарите Йордан Георгиев, Трайко Симов и Георги Велков трябвало да внесат в общинската хазна по 2 лева, защото извадили хляб с по-малък грамаж съответно 90, 60 и 120 грама. Наказан е Глигорий Ценов, отворил дюкяна си в нарушение на кметска заповед в деня на светите братя Кирил и Методий и продал стоки на Кръсто Пешов от Вирове и Митър Кръстов от Горно Церовене. Съдържателят на хотел “България” Симо Иванов бил глобен затова, че при ревизия в кухнята и в стаите на заведението били намерени “големи нечистотии”. Игнат Попов разпоредил да се унищожават яйцата в гнездата на гаргите. Из града било забранено да се пускат кози, коне и други. Ако такива бъдат заловени да се скитат из улиците и градините и да пакостят на населението, то стопаните им ще бъдат глобявани.
През следващия си мандат Попов забранява на каруцари, файтонджии и ездачи да препускат из града, за да се осигури реда и спокойствието на гражданите. По време на четвъртия си мандат връща сградата на общината на църковното настоятелство, което представило крепостен акт за собственост. Малката администрация се настанява в къщата на Иван Стоянов, героя на Вазов от повестта му “Митрофан и Дормидолски”.
През 1912 г., когато Тодор Грънчаров е кмет, започва изграждането на централно водоснабдяване, открит е първият гимназиален клас през 1915 г., довършена е градската баня през 1919 г.
В началото на 20 век градът е прочут с големия си говежди пазар, на който идват търговци не само от страната, но също от Гърция, Турция, дори от Египет и Палестина. Местната управа взема заем за строеж на модерен покрит пазар за добитък. Според Стоян Марков, той е на първо място в царството по продаден добитък. Годишният му доход е 2 милиона лв., а посетителите – между 50 и 60 хиляди души по данни от 1939 година. Оформен е днешният център на площ от около 20 декара с “хубава ограда, железни врати и парапети”. През двайсетте години на 20-и век градът се развива бурно. Открит е първият телефонен пост във Фердинанд през 1920 г., през 1922 г. се създават първите две футболни дружества, а през 1926 г. е направена първата кинопрожекция. След 1934 г. Фердинанд става областен център.
През вековете Монтана е обявявана два пъти за град.
Първият е през 161 година. Селището е наречено Монтанензиум и е център на район със стратегическо и икономическо значение. Процъфтява до четвърти век, но след разпада на Римската империя е изоставено и запада, а после изчезва до идването на славяните. Те се заселват, наричат го Кутловица и то се превръща в център на епархия. Споменава се за първи път под това име в османски документ от 1575 година. Известният пътешественик Феликс Каниц пише за посещението си през 1869 г. “Като стигнахме в паланката Кутловица, пихме кафе и над главите ни стърчаха кръгли римски кули”. През 1872 г. през Голема Кутловица на път от Враца за Лом минават Васил Левски и Мито Анков. На 21 ноември 1877 г. руските войски на полк. Притвиц освобождават селището. Тогава то е с няколко махали, а населението наброява 888 души. Липсва елит, няма градоустройство.
През 1945 г. с декрет на правителството на Отечествения фронт Фердинанд става Михайловград. Градът е наречен на загиналия година по-рано комунист Христо Михайлов. С указ на президента Желю Желев от 18 януари 1993 година Михайловград пак е преименуван и днес е Монтана. Монтана е единственият град у нас, който носи най-старото си римско име. 2 декември пък е вписан в календара на официалните празници по предложение на кмета Златко Живков с решение на Общинския съвет през 2000 година.
“Център на областта, в която съм се родил, и главно негово селище е градът Монтана. За сто години той сменя четири пъти името си: Кутловица, Фердинанд, Михайловград, Монтана. Честата смяна на имената показва, че градът иска по някакъв начин да се скрие от себе си, без да остави следи, подобно на бягаща по снега лисица, която мете с опашка и заличава следите си. Не вярвам, че ще му се отдаде. Досега успява да заличава само имената си.”, пише в “Мюре” именитият ни земляк Йордан Радичков.
И той е безусловно прав. Днес Монтана е прекрасен и спокоен град, с култура и традиции, с модерен облик, преобразен и привлекателен за бизнеса. Тук хората живеят по-добре и имат своята реализация. Общината продължава уверено по пътя на европейското развитие. Надграждат се досегашните инвестиции във всички сфери, строят се нови обекти, успешно се развива икономиката. Благодарение на положените усилия Монтана се превърна в лидер на Северозапада.
”Монтана е създадена още през 2 век от новата ера на този оживен и трънлив кръстопът от една страна, но от друга – на истинско райско място. И до днес е тук, върви уверено напред и точно този прогрес потвърждава факта, че е най-важно да остане вярата и надеждата на хората, че ще продължим да живеем още по-добре, отколкото досега”,обобщава кметът на общината Златко Живков.
