Това, че банките имат рекордни резултати през 2023 г., не е новина. Ефектите на покачващия се лихвен доход, комбиниран с изобилната ликвидност, задържаща лихвите по депозити ниски, и бумтящото кредитиране, личаха през всички месеци на годината и не показаха тенденция към отслабване в края й.
Новото е, че вече имаме точни измерители за всичко това. Печалбата за 2023 г. расте с 64.4% до малко над 3.4 млрд. лв. Това в номинално изражение е с 1.34 млрд. лв. над миналогодишния връх от 2.1 млрд. лв. Но спрямо тогава има и съществено подобрение в реално изражение – показателите за рентабилност скачат до невиждани отпреди световната финансова криза нива. Възвращаемостта на капитала (ROE) в края на годината достига 18.2%, а на активите (ROA) – 2.1%.
Освен на обобщено ниво, рекордите изобилстват и на индивидуално. Банка ДСК отчита невиждана за банковия сектор в България печалба от малко над 1 млрд. лв. Уникредит Булбанк пък надхвърля 800 млн. лв., с уговорката че потребителското ѝ кредитиране е изведено в дъщерно дружество, което допринася с дивидент, но той е на база резултатите за 2022 г. Това обаче далеч не е изчерпателен списък и много други отчитат лични върхови постижения, а успешното представяне е повсеместно. От представените на пазара 17 банки и 7 клона на чужди институции единствено сравнително наскоро навлезлият клон на естонската BigBank e на минимална загуба.
Еднократно явление с многократен ефект
Българските банки не са изолиран случай – навсякъде покачването на лихвите от централните банки оказва благотворен ефект върху представянето. Причината е, че то се пренася доста бързо и автоматично в лихвите по кредити, тъй като голяма част от тях са с плаващ процент, обвързан с междубанкови индекси като Euribor. Същевременно затягането на паричната политика оказва натиск за покачване на лихвите и по депозити, но това се случва доста по-забавено.
В България въпреки валутния борд и почти отсъстващите инструменти на БНБ да влияе, тази трансмисия се случва още по-бавно, особено на пазара на дребно. Дотолкова, че за разлика от практически всички други пазари в ЕС лихвите по жилищните заеми останаха без промяна (дори на годишна база статистиката отчита минимално понижение от 2.63% на 2.58%) и страната се оказа държавата с най-евтините ипотеки.
Това обаче не значи, че банките не могат да се похвалят с чувствително по-голям нетен лихвен доход (скок с 50% до 4.85 млрд. лв.), който всъщност е основният двигател за по-голямата печалба. Разликата идва предимно от кредитите за бизнеса, където постъпленията от лихви скачат с 840 млн. лв., или 65.6% до 2.1 млрд. лв., докато при домакинствата покачването е с 240 млн. лв. (14.3%) до 1.87 млрд. лв. и всъщност идва най-вече от ръста на портфейлите.
Друг важен фактор е по-големият доход, който банките могат да извличат от управлението на свръхликвидността си, който личи от постъпленията от лихви от финансови институции, които от под 0.2 млрд. лв. скачат до над 1 млрд. лв.
При силното представяне по тази линия очаквано нетният доход от такси и комисионни е поизключен като двигател. Ръстът му от 3% (44.8 млн. лв.) всъщност изостава спрямо бумтящите скокове в кредитирането и по-скоро е показателен, че банките ефективно задържат или дори понижават някои ставки в конкуренция за повече бизнес.
Позитивно за сектора е и че затягането, макар да предизвиква забавяне на икономиката, засега не води до рецесия и нивата на необслужваните заеми продължават да са в низходяща тенденция. Разходите за обезценки спадат със 176.5 млн. лв., или 29%, до 427 млн. лв. А най-съществена тежест продължава да е ръстът на административните разходи, движен от общото покачване на заплатите – с 11.6% (227.7 млн. лв.) до 2.2 млрд. лв.
Нестихващият бум
Ниските лихви по жилищните заеми предвидимо стимулират търсенето и в края на годината ръстът при ипотечните портфейли дори се ускорява. На тримесечна база повишението е с 6% (1.24 млрд. лв.), а на годишна – с 20% (3.66 млрд. лв.) до сумарно 22 млрд. лв. Пазарът тук продължава да е движен от най-големите банки и най-вече от лидера в ритейл сегмента ДСК.При потребителските заеми също се запазва познатата картина, но с охлаждане на ръста в последното тримесечие до едва 2.15% (379 млн. лв.) спрямо предходното. В номинално изражение покачването е генерирано основно от Пощенска банка (129 млн. лв.), Ти Би Ай банк (110 млн. лв.) и ДСК (100 млн. лв.)
При бизнес кредитите в края на 2023 г. най-съществен ръст отбелязва ОББ – 319 млн. лв. от общо 1.13 млрд. лв. за тримесечието. На годишна база обаче тя изостава от ДСК (799 млн. лв.) и Уникредит Булбанк (740 млн. лв.)
Лидерското трио
Дори и така ОББ успява да удържи лидерската позиция по активи с 34 млрд. лв. След финализирането на вливането на бившата Райфайзенбанк (България) в нея тя влезе в надпревара със сходните по калибър ДСК (32.7 млрд. лв.) и Уникредит (32.1 млрд. лв.), като водачът се менеше в различните месеци.Пощенска банка също приключи поглъщането на закупения от нея клон на BNP Paribas Personal Finance, което, макар да скъсява малко дистанцията, я оставя на солидна дистанция със 19.4 млрд. лв.
Извън това размествания в класирането почти няма, като може да се отбележи основно влизането на Ти Би Ай банк в топ 10 след агресивен 39% ръст на активите до 2.9 млрд. лв., с което тя измества държавната ББР.
Година на охлаждане
Преходът от 2023 към 2024 г. не е отсечен с нож, така че тенденциите от миналата година ще продължават да определят сектора. Все пак е важно да се отчита, че уникалният златен момент е по-скоро към края си. Ефектите на монетарното затягане определено вече се изчерпват и очакванията са към средата на годината ЕЦБ да започне да понижава лихвите, което ще започне да свива и маржовете на банките.
Данните за четвъртото тримесечие вече донякъде го индикират с първи, макар и минимален спад на нетния лихвен доход на тримесечна база.
Ключово за динамиката в сектора ще е развитието на сагата около членството на България в еврозоната. Вече БНБ доста ясно индикира, че ако се стигне до ново отлагане, тя ще продължи с покачването на задължителните минимални резерви, след като през 2023 г. ги вдигна от 10 на 12%. Така изтеглената ликвидност, в комбинация с анонсираните намерения за мерки, насочени към кредитополучателите, може да охлади ипотечния бум. Обратно, при влизане от 2025 г. ще има понижаване до нивото на МЗР в еврозоната (1%), което би освободило ресурс.
А другият важен сигнал от регулатора е, че вероятно съществена част от рекордната печалба няма да може да бъде разпределена като дивидент. В своя скорошна публикация гуверньорът Димитър Радев обрисува рисковете след еднократните печалби да последва натиск върху резултатите и подчерта, че “еднократните положителни ефекти за рентабилността трябва да се използват преди всичко за изграждане на допълнителни буфери през 2024 г.”.