1. Кога Денят на Освобождението 3 март е обявен за национален празник на България?
Денят на Освобождението 3 март е национален празник на България от 1991 г. За пръв път България отбелязва своето Освобождение на 19 февруари (3 март по нов стил) 1879 г. във Велико Търново. Година по-късно, през 1880 г., датата се отбелязва като Ден на възшествието на престола на руския император Александър II. Едва 8 години по-късно, през 1888 г. 3 март започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество.
След идването на комунизма на 9 септември 1944 г., денят на Освобождението спира да се чества като национален празник и обявен от комунистите за “шовинистичен”. Повече от 30 години по-късно, през 1978 г., властта разрешава отново отбелязването на 3 март.
2. Санстефанският договор всъщност е подписан на 19 февруари
Преговорите по сключването на договора започват на 13 февруари в главната квартира на руската армия в Одрин. На всеки от войниците са раздадено по 100 патрона и те са подготвени да навлязат в Цариград, ако преговорите се провалят. В крайна сметка мирният договор е подписан на 19 февруари в цариградското предградие Сан Стефано.
Днес отбелязваме този ден на 3 март, защото през 1916 г. България преминава от нов към стар стил и сменя юлианския с григорианския календар. Това води до поправка от 13 дни.
3. Датата е избрана като реверанс към император Александър II
Подписването на Санстефанския договор през 1878 г. е осъществено като своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър II. Той се възкачва на престола на 19 февруари 1855 г. На същата дата през 1861 г. император Александър II подписва декрета за отмяна на крепостното право. Това е и причината той да бъде наричан Цар Освободител, а не приноса му за Освобождението.
4. Връх Шипка, където днес е Паметникът на Свободата се е наричал Свети Никола
Високият 1326 м. връх е носел името Свети Никола до 1951 г., когато е преименуван на Столетов. Руският генерал Николай Столетов води Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци, изиграли важна роля в удържането на прохода. Техният героизъм е от ключово значение за успешния край на войната.
През 1977 г. връх Столетов е преименуван на Шипка. Такъв връх обаче вече съществува и за да се избегне повторение в имената, на стария връх Шипка също се дава ново име – Малка Шипка.
5. В каква посока да гледа лъвът на Паметника на Свободата?
Според първоначалния проект на върха на пресечената пирамида, която представлява паметникът, трябвало да бъде поставен огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Румъния обаче изтълкувала посоката като опасно послание и териториални претенции от страна на България. В следствие на това е взето ново решение, лъвът да гледа на юг. Следва едновременна реакция от Гърция и Турция, които виждат в това опит за реванш от страна на българите за Ньойския договор.
Международният натиск принудил българското правителство да свали лъва от върха на паметника и да го постави над главния вход от северната страна с поглед на запад. Това обаче предизвикало официална нота от сръбския посланик, която гласяла: “Погледът на българския лъв на запад пречел на двустранните отношения между двете страни”.
Така накрая било взето решение, лъвът да гледа на изток, от където са дошли руските войски, освободили България.
