Земеделски производители от Вълчедръм изразиха своето несъгласие с инвестиционно предложение за изграждане на ветропарк в района на Златията. Предложението беше обсъдено на заседание на Общинския съвет, където беше решено то да бъде разгледано на следващата сесия. Тогава инвеститорът трябва да представи подробен анализ за ползите и вредите от бъдещия ветропарк.
Проектът предвижда инсталирането на 75 вятърни генератора с височина 120 метра върху площ от 5 000 хектара в землищата на селата Горни Цибър, Златия, Разград, Черни връх, Септемврийци и град Вълчедръм. Местните земеделски производители заплашиха с масови протести, ако започне изграждането на ветропарка.
Спорът между земеделските производители и представител на инвеститора възникна по време на заседанието на общинския съвет. Преди сесията недоволните се събраха пред залата.
„Против изграждането на ветрогенератори върху обработваеми площи сме. Това са хубави черноземи, които ще бъдат бетонирани и на тях да се изградят ветрогенератори. В пустинята създават поливни площи, да ги направят обработваеми, ние нашите земи се опитваме да ги направим пустиня“, заяви Илиян Лашков.
По време на дискусията нито един от съветниците не подкрепи инвестиционното предложение.
„Ще подсигурите ли на жителите на община Вълчедръм безплатна енергия, колко работни места ще има?“, попитаха недоволните.
„По принцип можем да осигурим безплатна енергия, но в България няма закон, който да позволява това“, отговори инвеститорът.
Спорът ескалира и производителите категорично заявиха: „Не на нашата земя, искате да унищожите земята ни. Идете някъде другаде!“
„Не може някой си да дойде и да каже, че за 10 години назад не е видял икономически растеж от труда ни. С какво се изхранват хората? Всеки един земеделски производител осигурява работа на едно до 10 семейства, това е житницата на България“, възмути се Мартина Кьосина.
Опасенията на стопаните се подсилват и от опита им с изграждането на газопровода за Сърбия. „Имаме опит с газопровода, не расте нищо вече и това, че са обезщетили хората за една стопанска година, съвсем не покрива загубите, които са понесени“, отбеляза И. Лашков.
Юлия Стамова, която обработва 7 000 дка и дава хляб на 5 семейства, също изрази своите опасения: „100 дка имаме на едно място, мина газопровода – 10 дка, вече трета-четвърта година там не се ражда нищо, а ние си плащаме рентата. Искат да ни затрият и тоя господин дошъл тука и той иска да ни затрие. Ще излезнем всички хора, да ходят някъде другаде, да ходят, там на Балкана където има вятър, а не в Златията“.
Александър Димитров, управител на фирмата – инвеститор, беше категоричен: „Аз не виждам причина да се откажем. Работните места няма да са толкова малко, проблемът е, че ще са за високи специалисти, които общината не може да предостави. Те ще са за инженери, които могат да дойдат да живеят тук, но не можем да гарантираме, че ще наемем местни работници, просто няма капацитет.“
