Три стъпки ще дадат тласък на туризма в Монтана. Това заяви издателят и главен редактор на “Стандарт” Славка Бозукова, откривайки дискусията “Бранд Монтана – културно-историческото наследство като ресурс за развитието на региона”.
“Стандарт” и общината събраха на една маса зам.-министрите на туризма Ирена Георгиева и на културата Виктор Стоянов, народните представители Румен Христов (ГЕРБ-СДС), Надя Петрова (ДПС) и Петър Петров (“Възраждане”), за да начертае основите на Бранд Монтана като ресурс за развитие на Северозапада.
Във форума участват още зам.-председателят на Националния борд по туризъм Мартин Захариев, представители на бизнеса, местните власти, научните среди. Домакин на срещата бе кметът Златко Живков.
Какво липсва на област Монтана, за да стане туризмът основен стълб на развитие, попита Славка Бозукова. И обясни липсва свързаност – транспортна, но и регионална, липсва обща визия и липсва реклама.
Ето цялото изказване на Славка Бозукова:
Скъпи приятели,
Днес сме се събрали тук с любезното гостоприемство на кмета, г-н Златко Живков, не просто за да проведем поредната дискусия за опазване на културното наследство на Монтана и за възможностите за развитие на туризма. А за да обсъдим защо това огромно културно наследство, което като количество и многообразие, заема първите места в България, все още е недостатъчно използван ресурс за развитието на региона. На целия Северозапад.
Дискусията ни е част от голямата кампания Бранд България, която цели да събере всички елементи на националната ни идентичност, поставяйки културното наследство на полагаемото му се лидерско място в европейската съкровищница и превръщайки страната ни във водеща дестинация за туризъм, за иновации. Което от своя страна да увеличи местните икономики, да създаде поминък, да създаде бъдеще.
Този модерен разказ за културата и туризма, наратив, който всички наричаме Бранд България, няма как да бъде написан, изграден, реализиран, без отделните подбрандове – Родопи, Дунавски лимес, Тракия, Черноморие. И разбира се, бранд Северозапада. Той е базата. Защото, както всички знаем, тук е люлката на европейската цивилизация. Само три примера ще дам.
Тук е пещерата “Козарника”, откъдето тръгват първите наченки на човешка дейност с резките, останали от 1,3 милиона години. Тук е Медковец, като разкопките там определиха 6-тото хилядолетие преди Христа за първо населване по нашите земи. Тук първият праисторически фермер Тодорка, при Оходен.
Все повече се налага мнението, че в Бранд България отличителният белег не е нито розата, нито Мадарският конник, нито гайдите, нито азбуката, нито Перперикон. А многообразието – и като природни и като културни дадености, и като различни видове туризъм, и като етнос, и като религии.
Заедността в процъфтяващото разнообразие – както чужденците ни определят: дестинация за flowering variety.
Кой регион е най-близо до това определение? Северозападът, и най-вече Монтанско. Защото тук е най-голямото разнообразие.
Историческо наследство на 8 хилядолетия без прекъсване, в които епохата на трибалите и римляните, създаването на българската държава, опазването на християнството бележат връх.
Огромен потенциал за туризъм, разбира се, на първо място планински, заедно с това пещерен – чудесен пример за това е Врелото, атракционен – парка с фонтаните, и атракциите около Хайдушките и Копренските водопади, и екстремен – делтапланерите, и площадката за скейборд, спа туризма във Вършец и Спанчевци, конгресен – на първо място разбира се Житомир – Монтана, спортен – и като лов, и като риболов по Огоста, и като екопътеки, кулинарен – със сухите чушки с боб, с джурканата коприва, със зелевите сарми с орехи, винен – пивоварната в Чипровци, поклоннически – с началото на българския участък от Ел Камино „Ком – Емине“ и т.н.
Какво липсва, за да може този огромен потенциал от култура и туризъм да се превърне в двигател на растежа на региона, който незаслужено все още го наричат Севезападналия?
Тъй като последните регионални изследвания на ИПИ недвусмислено показват, че региони като Хасково, като Ловеч, като Силистра, категорично изостават от развитието на Северозапада, особено на Монтанско.
Като липсва тук – липсва свързаност – транспортна, но и регионална, липсва обща визия и липсва реклама.
И ако започнем с третия проблем – на рекламата, ще видим куп несъответствия, да не кажа несправедливости, по отношение на Монтана. Че Рогозенското съкровище е познато на всички, но не така е с Якимовското съкровище, което трябва да блести редом до Рогозенското. Защото трибалите, страшните тракийски воини, непобедените и от одрисите, и от Филип, и от Александър Македонски, имат за свой център земите точно тук.
Непонятно е защо емблемата на Родопите наравно с Перперикон е Дяволския мост, а на Северозапада – заедно с Белоградчишките скали не е Божия мост. Защо заедно с Рилския манастир не се рекламира Лопушанският, при положение, че имат близка история.
Отговорът го знаете. Липсват другите две условия – свързаност и визия.
Кой с какво може да помогне – това ни е събрало днес в тази зала – и изпълнителна власт в лицето на зам.-министрите Георгиева и Стоянов. И шефа на пътното управление в областта, и директорът на програмата Сърбия – България. И депутатите от региона – все изтъкнати личности, които отдавна помагат на региона. И най-голямото туристическо сдружение – НБТ в лицето на Мартин Захариев. Тук са председателите на най-големите федерации – на туризма Лили Ангелова, на ските – Пепа Мицева. Кметове, общински съветници, хотелиери, ресторантьори, културни дейци.
Разбира се, скоростният път София – Видин и цялата транспортна свързаност на Северозапада, като основен проблем за демографското, и в частност туристическото бъдеще на региона, ще е във фокуса на дебатите. Но заедно с това ще се опитаме да начертаем няколко маршрута за природен туризъм, ще говорим за подновяването на материалната база на хижите.
Ще сложим акцент на неизползваните възможности на най-дългия туристически поход в България, част от международен коридор Ком–Емине, който стартира на територията на област Монтана. Ще говорим и за възможностите за ски туризъм на връх Ком, за риболовен туризъм в язовир Огоста. И за големия проблем на балнеологията, пък и на целия туристически бранш – липсата на кадри.