Професор Галилей Дамянов Симеонов, роден на 22 юни 1929 г. в село Сърбляница (днес с. Гаврил Геново, община Георги Дамяново, област Монтана), е изтъкнат български художник, оставил значим отпечатък в българското изобразително изкуство.
Според запазено семейно предание, родът му се преселва от с. Долни Лом, Белоградчишко в края на XVIII век, бягайки от размирици.
След завършването на гимназия в Берковица, Симеонов се дипломира през 1960 г. във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ – София (днес НХА), където е ученик на известния художник Илия Бешков.
Проф. Симеонов е дългогодишен преподавател по графика в НХА и се утвърждава като водещ график в национален мащаб още през 70-те години на ХХ век.
Неговите творби включват портрети на известни български писатели и революционери като Йордан Йовков, Яне Сандански и Христо Ботев, както и на румънския живописец Корнелиу Баба. Особено известни са и поредицата му от одухотворени женски образи и произведения като „Простреляните ниви“ и „Нивите ни – 1918 година“.
В творчеството на Симеонов специално място заема образът на Васил Левски. Митологизираният образ на Апостола на българската свобода е претворен в множество графики, живописни платна и колажи.
След пенсионирането си през 1990 г., проф. Симеонов се връща в родното си село Гаврил Геново. Там живее скромно, като няколко пъти губи картините си в пожари, но не спира да рисува. Той продължава да пресъздава важни исторически събития и личности, красотата на българската природа и тежкия труд на хората, свързани със земята.
По препоръка на своя учител Илия Бешков, официално променя името си на Никола Дамянов Цветин.
Проф. Галилей Симеонов е смятан за съвременен български будител. Неговият земен път завършва символично на 1 ноември 2021 г., Денят на народните будители, което подчертава значимостта на неговия принос към българската култура и изкуство.
