Изтече почти една седмица от трагичната железопътна катастрофа в прохода Темпе в Централна Гърция на 28 февруари, която отне живота на 57 души и остави още десетки ранени, много от които все още са в болница. Това, което е известно до момента, е, че началникът на гарата в град Лариса или по-точно дежурният ръководител на движението, 59-годишен мъж, е допуснал фатална грешка и е пуснал скоростния влак от Атина за Солун по една и съща линия срещу пътуващ в обратната посока товарен влак. При сблъсъка и последвалия пожар напълно бяха разрушени първите два вагона на пътническата композиция, а още няколко излязоха от релсите.
Цяла седмица гръцкото общество живее с шока от немислимата трагедия, която стана още по-тежка от това, че заради трите почивни дни преди нея пътническият влак беше пълен и то предимно с млади хора, студенти, които се завръщаха в солунските университети за възобновяването на учебните занятия. Обществото преживя ужаса на зловещите разкази за торби с човешки части, които спасителите изпращат към болницата, и с картините на близки на жертвите, които дават ДНК проби и чакат загиналите им роднини да бъдат идентифицирани с тяхна помощ, за да получат останките и да могат да ги погребат. Веднага след катастрофата обаче мнозина експерти посочиха, че наред с човешката грешка сблъсъкът е бил предизвикан от редица хронични проблеми в управлението и оборудването на гръцките железници. Убеждението, че катастрофата е резултат не само от еднократна грешка на един човек, а от системни проблеми в системата, предизвика граждански протести в цялата страна с искания да бъде потърсена отговорност, както и масови стачки на работещите в транспорта, които настояват да бъдат осигурени безопасни условия за функционирането му.
Квалификацията на началника на гарата
Особено много въпроси повдига квалификацията на 59-годишния началник на гара Лариса, който погрешка е насочил двата влака един срещу друг. Той е постъпил на работа в гръцките железници през 1989 г., когато е бил служител в обработката на товарите или, както го определят много гръцки медии, „хамалин“. През 2011 г. е напуснал работата в железниците и е постъпил в сферата на министерството на образованието, където е разпределял учебници, пише информационният сайт „Иефимерида“, като се позовава на негови познати. Върнал се е в компанията за железопътна инфраструктура ОСЕ миналата година и е изкарал неколкомесечен курс за ръководител движение – от август 2022 до януари 2023 г. Намерението му е било да работи на спокойната гара Каламбака до пенсия, но поради празничния период в края на февруари е бил разпределен на натоварената гара Лариса, където се случва и трагичната му грешка.
Пред телевизия Скай пенсионираният инструктор на машинисти Николаос Цуридис заяви, че е било грешка да се поставя неопитен служител на такова отговорно място. Той отбеляза освен това, че от записите на разговорите между началник-гарата и машиниста на пътническия влак става ясно, че двамата не са спазили служебните протоколи, а са водили фамилиарен разговор, при който машинистът не е получил задължителните указания за следващия участък, а се е доверил на сто процента на колегата си, вместо да зададе въпрос за необичайния коловоз, по който е насочен, и в случай, че не получи задоволително обяснение да не потегля от гарата.
Системите за безопасност по линията Атина – Солун
Друг аспект на инцидента предизвика още по-голямо възмущение в обществото. Още в първите часове след трагедията се появиха сведения, че дори най-натоварената железопътна линия в Гърция, която свързва двата най-големи града – Атина и Солун, практически работи на ръчен режим без необходимите автоматизирани системи за дистанционно управление и сигнализация.
Пред телевизия Скай съветникът в управлението на железопътната инфраструктурна компания ОСЕ Панайотис Терзакис каза, че действително системата за дистанционно управление на железопътната линия Атина-Солун, на която стана катастрофата, не работи, въпреки че е била инсталирана и е функционирала до около 2012 г. Той обясни, че причина за спирането й са били съкращенията в оператора и честите кражби на кабели.
Въпроси предизвиква и това, че въпреки излизането на системата за дистанционно управление от строя преди над 10 години и без да е въведена нова, по-модерна, през 2021 г. по линията с шумна медийна кампания беше пуснат скоростен влак между Атина и Солун. Скоростта на композицията към момента на сблъсъка се оценява на около 160 км/ч, а насрещният товарен влак е възможно да се е движел с до 120 км/ч – скорост, която е допринесла в много голяма степен за големия брой на жертвите и пострадалите.
Немислимо и престъпно е да се движат влакове с високи скорости, над 150 км/ч, по участъци от мрежата, които нямат дори елементарна електронна защита в случай на човешка грешка, каза пред „Прото тема“ преподавателят по цифрови комуникационни системи в Солунския университет „Аристотел“ Йоргос Караянидис.
Реакцията на правителството и на обществото
В първата си реакция след катастрофата премиерът Кириакос Мицотакис посочи като основна причина за нея „трагична човешка грешка“. Това обаче наля масло в огъня и той беше засипан от обвинения, че правителството се опитва да използва арестувания началник на гарата като изкупителна жертва и да прикрие неадекватното управление на железниците. В редица градове на Гърция избухнаха протести, някои от които достигнаха до сблъсъци с полицията, а железничарите обявиха стачка, на която издигнаха лозунги „Убийци“, „Не беше човешка грешка“, „С борба ще бъдат оправдани жертвите във влаковете“, „Не беше нещастен случай“.
„Пренебрежението, което трайно демонстрираха правителствата към гръцките железници, доведе до трагедията в Темпе. За съжаление непрекъснатите ни искания за назначаване на постоянен персонал, по-добро обучение, но преди всичко за въвеждането на съвременни технологии за безопасност, постоянно бяха хвърляни в кошчето за боклук“, заяви в позицията си железничарският синдикат.
Млад мъж, загубил баща си и брат си в катастрофата, също отправи остри критики към правителството и каза: „Не можем да приписваме цялата вина на един човек, който е направил една грешка. Хора сме всички, правим грешки.“
В следващите си изявления Мицотакис поиска извинение от близките на жертвите и от цялото общество и заяви: “Не можем, не искаме и не трябва да се крием зад човешка грешка. Ако работата по въвеждането на система за дистанционно управление (на движението на влаковете) беше завършена, тази катастрофа щеше да бъде практически невъзможна. Фактът, че цифровата система за управление ще бъде напълно въведена в експлоатация през следващите няколко месеца, не е оправдание“, каза той. Освен това гръцкото правителство поиска спешна техническа помощ от Европейската комисия за подобряване на безопасността на железопътния транспорт.
Разследването на катастрофата
Засега единственият, срещу когото има повдигнати обвинения, е началникът на гара Лариса, който е с постоянна мярка „задържане под стража“ и е обвинен в застрашаване на безопасността на транспорта и много случаи на убийство поради небрежност. Още в първите часове след катастрофата той призна вината си, но след като даде показания в неделя, защитникът му каза пред медиите, че клиентът му “поема частта от отговорността, която му се пада”, като остави отворена вратата да бъде търсена отговорност и от други.
Председателят на апелативния съд в Лариса Стаматис Даскалопулос разпореди задълбочена проверка на обстоятелствата около катастрофата и назначаване на специален прокурор-следовател, който да разследва не само действията на обвинения началник на гарата, но и участието на други лица и по-специално как е било допуснато служител с почти нулев опит да ръководи движението на натоварена гара сам и то именно в интензивен период след три почивни дни заради началото на Великия пост, съобщава „Катимерини“.
Освен това след писмо на премиера Кириакос Мицотакис главният прокурор Исидорос Доякос разпореди отделна съдебна проверка за забавянето на проектите за модернизация на железопътната мрежа. Тази проверка ще бъде извършена от прокурор по финансовите престъпления, като към нея ще бъде внесен и докладът, който трябва да бъде изготвен от специалната експертна комисия, която беше съставена за проучване на обстоятелствата около катастрофата.
Политически последствия
Докато в непосредствен план следващите стъпки са ясни – търсене на отговорност и спешни мерки за осигуряване на безопасността на железопътния транспорт, то в обществен и особено в политически план последствията засега остават в сферата на спекулациите. Несъмнено катастрофата ще бъде тежък удар за общественото доверие към правителството, като конкретното изражение на тези политически негативи все още предстои да бъде оценено от социолозите. Ситуацията е още по-неприятна за премиера Мицотакис и заради това, че трагедията се случва непосредствено преди предстоящите парламентарни избори. По график те трябва да се произведат през юли, но премиерът многократно даде да се разбере, че ще ги насрочи по-рано, главно за да избегне избори в активния туристически сезон. Досега за най-вероятна дата се сочеше 9 април, а след това, ако управляващата Нова демокрация не постигне абсолютно мнозинство, се очакваше да предизвика нови избори в началото на юни, които да организира по приетата при управлението й избирателна система, която дава допълнителен бонус на най-голямата политическа сила. Според наблюдателите обаче е много вероятно сега тези планове да претърпят промени, защото Мицотакис не би желал да се яви на избори в момент, в който в дневния ред на обществото практически има една тема – железопътната катастрофа. В „Катимерини“ анализаторът Ставрос Папандониу пише, че най-вероятният сценарий е изборите да бъдат насрочени за 14 или 21 май, когато ще има достатъчна дистанция от катастрофата, а евентуалните втори избори да бъдат на 2 юли. Във всеки случай по конституция премиерът трябва да насрочи датата най-късно до 19 март, което означава, че точният момент на изборите ще стане ясен най-вероятно следващата седмица.
