Днес е 1 март – денят, в който българинът закичва бяло и червено на ръката си и си пожелава здраве. Денят на Баба Марта. Един от най-обичаните, най-светлите и най-българските празници.
Според народните вярвания Баба Марта е капризна старица – ту се смее и грее слънце, ту се разсърди и прати студ и вятър. Затова и мартенската пролет идва плахо, с редуване на топло и студено време – като настроенията на самата Марта.
Легендата разказва, че тя има двама братя – Голям и Малък Сечко (януари и февруари), които често я ядосвали. Когато се разгневи, Марта праща студ, а когато е в добро настроение – слънцето се показва и природата започва да се събужда.
Мартеницата – преплетените бял и червен конец – не е просто украшение. Бялото символизира чистота, ново начало и светлина. Червеното – живот, кръв, сила и плодородие. В миналото хората вярвали, че мартеницата пази от зли сили и болести. Затова я връзвали не само на ръцете си, но и на добитъка, на овошките и дори на вратите на къщите.
По традиция мартеницата се носи, докато човек види първия щъркел или разцъфнало дърво. Тогава се сваля и се връзва на клонче – за да бъде годината плодородна и успешна. В някои краища я поставят под камък, а на следващия ден гледат какво има отдолу – според това гадаят каква ще бъде годината.
Любопитен факт е, че традицията с мартениците е призната от ЮНЕСКО като част от нематериалното културно наследство на човечеството – доказателство, че българският обичай има дълбоки корени и световно значение.
Днес улиците са пълни с усмивки, с червено-бели пискюли и с надежда. В свят, в който новините често са тревожни, Баба Марта ни напомня за нещо просто и истинско – че всяка зима свършва, че след студа идва топлина и че новото начало винаги е възможно.
Честита Баба Марта! Бъдете здрави, усмихнати и нека март ви донесе повече светли дни.
