На 3 май целият свят отбелязва Световния Ден на Слънцето — инициатива, която цели да насочи вниманието към възобновяемите енергийни източници и значението им за бъдещето на планетата ни.
Началото на празника е поставено през 1994 г. от Европейската секция на Международното дружество за слънчева енергия (ISES), а в България честването започва през 1997 г. по инициатива на арх. Ненчо Начев.
Слънцето е символ на живота още от древността. В българския фолклор то е изобразявано с човешки образ и често присъства в орнаментите на възрожденските ни къщи. Освен културен символ, Слънцето е и най-големият енергиен източник за планетата. То дава светлина и топлина, които поддържат живота, формират климата и влияят на атмосферните процеси.
От научна гледна точка Слънцето е най-близката до нас звезда, разположена на разстояние от около 150 милиона километра. То обикаля около центъра на Млечния път веднъж на всеки 250 милиона години със скорост от 220 километра в секунда. В ядрото му налягането достига над 340 милиарда атмосфери, а температурата е около 13 милиона градуса по Целзий — условия, при които протичат термоядрени реакции, превръщащи водород в хелий. Всяка секунда Слънцето изгаря 700 милиарда тона водород и преживява около 3000 взрива с размерите на цяла Земя.
Днес Денят на Слънцето е повод не само да се възхитим на тази грандиозна природна сила, но и да обърнем внимание на възможностите за използване на слънчевата енергия като чист и устойчив източник за бъдещето. В последните години България също бележи напредък в тази насока — с нарастващ брой соларни паркове и все по-широка употреба на фотоволтаични системи в домакинствата.
Нека този ден ни напомни, че с грижа към природата и използване на възобновяеми източници можем да осигурим по-чиста енергия за идните поколения.
