Монографията се състои от 12 глави, всяка от които разказва историята на преселниците от Кипровец, сега известен като Чипровци. В нея са добавени нови факти за преселението, които авторът успява да събере след дълги изследвания. На първо място се разкриват обстоятелствата около бягството на хиляди хора от Кипровец през есента на 1688 година, когато след ожесточени битки въстанието е потушено от турците и техните съюзници. Около 3000 души стигат до Влашко, а други 1200 до Славония. По-късно част от наследниците на чипровчани се връщат в българските земи, но не точно в Чипровци. Преселниците от Чипровци, където и да се заселват, изграждат католически църкви и основават училища.
Голяма част от преселниците от Кипровец продължават да живеят в областта Банат в сегашна Румъния и в селището Винга, откъдето е и авторът на книгата. Дори след 330 години от въстанието, много от тези хора във Винга запазват българската си идентичност, език, обичаи, песни и танци и продължават да се идентифицират като “наследници на Кипровец”. Често посещават Чипровци по празниците и показват автентичен фолклор и носии, които са запазили през вековете.
Ива Крумова, представител на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, заяви, че банатските българи са много бдителни хора, при които Възраждането на българския народ е настъпило значително по-рано и избухнали въстание почти два века преди Априлското въстание.
Книгата е издадена с помощта на Изпълнителната агенция за българите в чужбина и част от тиража ще остане в Историческия музей в Монтана.
