„Вчера няколко приятели ми писаха сутринта за мнение дали случващото се между Доган и Пеевски е театър. За себе си никога не съм смятал, че Пеевски е добър актьор. Откакто се сдоби с Магнитски – и което съм анализирал многократно – цялата му политическа активност е да се освободи от този товар. Защото колкото и да ни убеждават неговите клакьори от ТВ, Магнитски те прави никой след Драгоман. И ако не може нищо вече да притежаваш на име /спомняте си, че Пеевски прехвърли всичките си активи/, то промяна можеш да търсиш само като институционален, а не просто партиен фактор – т.е сериозна Официална позиция в държавата срещу която да оттъргуваш неин ангажимент срещу ангажимент на САЩ.“
Така започва последният Facebook пост на анализатора Евгений Кънев, който продължава по следния начин:
„Какво последва от това? Изцяло моя неангажираща интерпретация на събитията. На Пеевски му е било съдбоносно да стане председател на ДПС за гореспоменатата цел. Най-вероятно срещу ангажимент да реши финансовите проблеми на Доган с неговия ТЕЦ -Варна, където е осъден да плати поне 40 млн лв, а може би и други дългове. На този етап, това ни показва, че Доган няма други източници – примерно известни олигарси от неговия “обръч”, които да свършат тази задача.
И тук идва завръзката – най-вероятно Доган си е представял Пеевски като Местан или Карадайъ, които номинално са председатели, но той във всеки момент може да смени. Да, ама не.
Когато Пеевски влиза в контрол, той винаги го прави със свои доверени /чрез подкупи и зависимости/ само на него кадри. Това беше откровено признато от дошлия в парламента да иска оставката на Аталай областен шеф на Пловдив – “преди ръководството идваше на гости и ни оставяше да се оправяме със сметката за техните масрафи, а Пеевски си плаща всичко, че и оставя пари занапред”.
Само скоростта на събитията и резкия преход във властта в ДПС не позволи на Пеевски да сложи в листата само верни нему депутати, та 1/3 от групата остана вярна на Доган – видно от вчерашното гласуване.
Какво следва?
Моята прогноза е за битка между Доган и Пеевски за наследството на ДПС. Доган е осъзнал, че вече е никой без ДПС и под заплаха е неговото съществуване /със слухове за свалена охрана от НСО8. Лоялността на турския етнос е почти единствения му останал актив.
Пеевски няма този контрол върху етноса, но има служби, прокуратура и средства да направи лоялен лично към него немалка част от елита на ДПС. И тук ще се случи същото разцепление като в други партии – верни на идеите/лидера или на … Пеевски /пари и облаги/.
Липсва КОЙ в картинката ? Олигарсите от обръча. Почти всички те са в енергетиката, заедно с аналитичния център зад тях и оттам реално държат връзките с Кремъл.
На чия страна ще са? Едва ли някой има ясен отговор. Едно обаче е ясно – че не могат да се лишат от политическото влияние, защото то е гаранция за бизнеса им. Затова ще изчакат да видят кой ще надделее в ДПС.
Още тази седмица ще видим разцепление – първо в парламента на две групи, а след това ще видим за кого ще гласува турският електорат на следващите избори. За България изглежда добра новина, но може и да се окаже парадоксално лоша. Ако ДПС захвърли своята атлантическа дреха.“
