Българската православна църква почита Света Варвара и преподобния Йоан Дамаскин.
Варвара е християнска великомъченица, чиято памет се почита както в православната, така и в католическата църква. В православието св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят. Св. Варвара е родена в края на III в. в Илиопол (Мала Азия) в семейство на аристократ и живяла по времето на император Максимилиан. Отличавала се с особена и впечатляваща красота. Баща й полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник, но я затваря в кула – далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучавала външния свят от прозореца и имала много време да размишлява за Бога. Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.
Момичето трябвало да отстоява избора си пред управителя на града, след като баща й се отрекъл от нея заради християнските й убеждения. Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена, а над гроба й бил построен храм, където вярващите намирали изцеление на своите недъзи.
Големите мощи на света Варвара се намират в Киевопечорската лавра в Киев, но частици от тях са пренесени и дарени на София на 8 септември 1957 г. като дар от Московския и на цяла Русия патриарх Алексий I и се намират в църквата “Св. Преображение” в квартал “Лозенец”.
В някои райони на България св. Варвара се смята за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка и хората я наричали “Баба Шарка”. За да умилостивят и прогонят баба Шарка, жените приготвят обреден хляб и обредно вариво от различни житни и бобови зърна, подслаждат го с мед и раздават на децата си и на съседи. Майките раздават царевични питки и ракия. В други райони св. Варвара се почита като покровителка на домашните птици. Празникът се нарича още “Женска Коледа”, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Денят на св. Варвара поставя началото на трите последователни християнски празника – Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) и на зимните празници.
Йоан Дамаскин е родом от Дамаск, живял в осми век. Той бил богослов и песнописец, монах от обителта на свети Сава. За своите високохудожествени умилителни песнопения той получил името “златоструен”. Написал е много канони, сред които и пасхалният канон. Той разработва и теорията на църковното пеене, като го разделя на осем гласа или музикални тоналности (ладове). Като практическо приложение на теорията за църковното осмогласие е известен трудът на Дамаскин “Октоих”.
В село Варвара на 4 декември имаме двоен празник – на населеното място и храмовия празник на църквата. За основаването на селото съществува интересна легенда. Според нея там живяла много красива мома, която се е наричала Варвара. Тя била харесана от местния турски бей, който поискал да я вземе в харема си. За да се спаси, девойката избягала в гората. Нейните братя запалили селото на бея, а след това избягали при сестра си в гората. Беят започнал да преследва християните, които също се укрили в гората при братята и сестрата. Той не спрял да преследва и момичето, което, за да не бъде заловено се е самоубило. По-късно хората построили църква, на която дали името Света Варвара в памет на девойката.
