93-годишният Константин Коцев е един от малкото останали живи свидетели на Народния съд. Като 12-годишен той присъства на заседание във Фердинанд (днешна Монтана), проведено в местното читалище. Спомените му и днес са напълно бистри – помни съдиите, залата и вкарването на арестантите.
Коцев, който и днес работи по няколко часа на ден в администрацията на Богословския факултет на Софийския университет, пристигна в Монтана, за да помогне при издирването на хора, осъдени през 1945 г. Неговият вуйчо – учителят Димитър Христов Димитров, е бил сред съдените.
„В заседанията на Народния съд не допускаха близки на подсъдимите. Влизаха тези, които можеха да викат силно „Смърт“. Аз успях да се промуша. Семейството ми разчиташе на мен да гледам, да слушам и после да разказвам“, спомня си Коцев.
По думите му обвиненията срещу учители, лекари и чиновници често били абсурдни. „Писарят в общината във Вълкова Слатина беше осъден на 15 години затвор като враг на народа, а вината му беше, че е издавал удостоверения и завеждал кореспонденцията. Когато излезе от затвора, не издържа и се самоуби“, разказа той.
В Монтана се проведе среща на инициативния комитет, създаден преди близо 20 години с цел да издири имената на осъдените и да издигне паметник на жертвите на комунизма. „Искаме да уточним дали не сме пропуснали някого от убитите, професиите им и населените места, от които са. Установихме, че сред загиналите има учители, служители на банки, свещеници, лекари, адвокати, ученици и студенти. В едно от селата са убити петима учители – цветът на интелигенцията“, каза Борис Ангелов, председател на комитета.
На срещата се включи и 90-годишният Никола Марков от Чипровци. През 1950 г. семейството му, заедно с десетки други хора, било интернирано в Карнобатско. „Баща ми никога не се е занимавал с политика, но негов приятел го натопил. Това беше достатъчно, за да ни изселят. В следствието е бил пребиван до припадък. Затова толкова рано напусна този свят“, сподели Марков.
Свидетелства за репресиите разказа и внучката на търговеца Аспарух Гогов – Мими Гановска. Дядо ѝ бил арестуван през 1945 г. във Фердинанд, а след дни следите му се губят. „Жена му по-късно видяла милиционер, облечен с неговия кожух. Вината му бе, че е бил заможен. Той имаше четири деца. Много трудно беше – майка ми не можеше да започне работа, аз също нямах шанс да уча във висше училище“, споделя Гановска.
Идеята за паметник на жертвите на комунистическия режим в Монтана датира от 2010 г. През 2020 г. инициативният комитет получава разрешителни, а това лято започна изграждането на монумента. До момента с документи са потвърдени 310 имена на осъдени и убити – над половината от Фердинанд, останалите от Берковско и Ломско. Паметникът се гради единствено със средства на дарители и се очаква да бъде завършен в следващите месеци.
