Половината от българските ученици нямат умения като аналитично и критическо мислене, правене на логически взаимовръзки, четене с разбиране, осмисляне на събития, аргументиране, решаване на ежедневни проблеми. България е сред държавите с най-големи образователни неравенства в света – постиженията на учениците зависят от финансовото състояние на родителите им, от мястото, където живеят, от вида училище, в което учат.
Тези изводи ги чуваме на всеки три години от 2001-ва насам при излизането на резултатите от програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – PISA. Така вече 22 години България подминава ясния знак, че образователната ѝ система не работи и пропилява поколение след поколение ученици.
Резултатите от изследването PISA 2022, които излязоха днес, са още по-тревожни и едни от най-ниските, откакто България участва в програмата на ОИСР. Делът на функционално неграмотните 15-годишни ученици в областите четивна грамотност и математика вече надхвърля 50%. Когато след три години тези ученици излязат на пазара на труда, те няма да могат да се реализират в силно конкурентната среда, в която диктуват правилата на новите технологии. Няма да могат да се съревновават с връстниците си от ЕС – България е на последно място сред държавите в съюза по математика и на предпоследно по четивна грамотност и природни науки (преди Кипър). А учениците от страните, които заемат челните места в цялата класация на PISA – източноазиатските държави, Естония, Швейцария, Канада, Нидерландия, Ирландия и др., са с цели учебни години по-напред в уменията си от българските 15-годишни.
Тези резултати не се отразяват само на учениците и бъдещата им реализация. Отразяват се и на обществото, в което живеем и което след няколко години напразно ще чака в него да се влеят активни граждани с желание и умения да променят средата около себе си към по-добро. Отразяват се и на икономиката ни, която страда от липса на качествен човешки ресурс.
Тази година резултатите на българските ученици са притеснителни и в трите области на изследването – четивна грамотност, математика и природни науки. 53% от 15-годишните не са достигнали базисното равнище на умения по четивна грамотност според PISA, което ги прави функционално неграмотни. По математика съответният дял е 54%, а по природни науки – 48%. Ако прибавим и ученците, които отпадат от училище преди IX клас, когато се провежда PISA, делът на функционално неграмотните български граждани скача още повече.
България има и много малък дял ученици, които стигат до най-високите нива на умения – само 2% по четивна грамотност, 3% по математика и 1% по природни науки. През 2022 г. намаляват резултатите включително на най-добре представящите се български младежи – което показва, че когато една образователна система не е ефективна, това се отразява на всички ученици.
Резултатите на България са лоши откакто участваме в изследването, но тази години спадът е особено сериозен. PISA показва, че сегашните 15-годишни са с една учебна година по-назад от 15-годишните през 2012 г. Това може да се обясни с липсата на положителни промени в два от най-важните фактори за успеха на учениците – качеството на преподаването и учебните програми, които в днешния високо технологизиран свят не помагат с нищо на учениците.
В следващите години ще се работи целенасочено за това българските ученици да могат да реализират уменията, свързани с овладените от тях знания. Тогава ще се повишат и резултатите при следващото изследване на PISА през 2025 г., и тези от нашите външни оценявания. Това каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето на резултатите от Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международно оценяване на учениците – PISA.
„Ще подкрепим и учителите, и училищата. Няма как да ги подготвим специално за PISA тестове. Това, което можем да направим, е да ги подкрепим в това да се реализират стандарти за качество в образованието. Децата да завършват съответния клас или етап на обучение с овладени компетентности, които да могат да прилагат на практика“, обясни министър Цоков. По думите му различните държави се опитват да престроят своите образователни системи по различен начин. „Те не ги пренастройват изцяло, за да отговарят на PISA тестовете, a фино ги променят. Такъв ще бъде и нашият подход“, каза още той.
