В бюджета на Община Монтана за 2025 година няма нито един ясно разписан разход за приют за бездомни кучета или за системна грижа за безстопанствени животни. Това показва проверка в официалните бюджетни документи, приети от Общинския съвет в края на април.
В същото време общината продължава да събира такса „притежание на куче“ от гражданите. За 2025 г. в приходната част на бюджета са заложени около 8 000 лева именно от тази такса. Пари постъпват, но в разходната част липсва какъвто и да е отчет за тяхното използване за грижа за животните.
Прегледът на всички приложения към бюджета – разходи по функции, по параграфи, капиталовата програма и индикативния финансов разчет – не показва нито едно перо, свързано с приют за бездомни кучета, ветеринарни услуги за безстопанствени животни или програми за кастрация и лечение. Липсват и капиталови разходи за изграждане, ремонт или оборудване на подобна база. В официалните документи за 2025 година приют за животни просто не съществува.
Това е в пряко противоречие със Закона за защита на животните, който задължава общините да изграждат и поддържат приюти за безстопанствени животни, да организират залавяне, кастрация, лечение и настаняване, както и да осигуряват необходимите средства за тези дейности чрез общинските бюджети.
Задълженията на общините не са препоръчителни — те са изрично разписани в Закона за защита на животните.
🔹 Чл. 40, ал. 1:
„Общините изграждат, стопанисват и поддържат приюти за безстопанствени животни или осигуряват настаняването им в други приюти.“
🔹 Чл. 41, ал. 1:
„Кметовете на общини организират залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането и настаняването на безстопанствени кучета в приюти.“
🔹 Чл. 47, ал. 3:
„Средствата за дейностите по овладяване на популацията на безстопанствените животни се осигуряват от общинските бюджети.“
Още по-показателно е, че в миналото общината е заделяла конкретни средства за тази дейност. През 2011 година в общинския бюджет са били предвидени около 107 000 лева за издръжка на кучешки приют и свързаните с него дейности. Това показва, че проблемът е бил разпознаван и финансиран, докато днес средствата за грижа за бездомните животни напълно липсват от официалните финансови документи.
Контрастът е рязък – от над сто хиляди лева годишно в миналото до пълна липса на ясно разписано финансиране през 2025 година.
Реалните числа от бюджета показват, че пари се намират за други направления. За жилищно строителство и благоустройство през 2025 г. са предвидени над 11,5 милиона лева. За социални дейности – над 11 милиона лева. За икономически дейности и услуги – над 2,4 милиона лева. В капиталовата програма фигурират десетки обекти за ремонти, техника и инфраструктура. Сред тях обаче няма нито един, свързан с приют за животни или грижа за бездомни кучета.
Единственото място, където темата за кучетата изобщо се появява, е в приходната част на бюджета – чрез таксата за притежание на куче. Общината я събира, но не показва как тези средства се използват за решаване на проблема с безстопанствените животни.
Така възникват два възможни сценария. Или общината реално вече не финансира приют и системна грижа за бездомните кучета, или разходите са „размити“ в общи пера като благоустройство и външни услуги, без ясно обозначение и без публична отчетност.
И в двата случая прозрачността липсва.
Остават и въпросите, на които към момента няма официален отговор. Има ли действащ приют за бездомни кучета в Монтана? Ако има, по кой бюджетен ред се финансира? Защо средствата, които са съществували в миналото, вече не се виждат в настоящите финансови документи? Как се разходват приходите от таксата за кучета?
Докато законът задължава общината да осигурява грижа за безстопанствените животни, бюджетът за 2025 година показва пълна липса на ясно финансиране за тази дейност. Гражданите плащат такса, задълженията съществуват, но парите за реална грижа не се виждат на хартия.
Случаят е пореден пример за липса на прозрачност в разходването на публични средства и поставя под сериозно съмнение реалната политика на общината към проблема с бездомните животни.
Skip to PDF content Skip to PDF content Skip to PDF content Skip to PDF content
