Днес отбелязваме 139 години от Съединението на България. С този акт на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България.
По този начин България се противопоставя на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес.
След Берлинския конгрес от 1878 г. страната ни е разделена на Княжество България и Източна Румелия, която е в пределите на Османската империя. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.
Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите „Съединение“.
През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов. Под неговото ръководство се осъществява активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата (вестник „Борба“) и публични демонстрации.
Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.
В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия.
Проведени са разговори и с най-висшия български офицер в Източна Румелия – майор Данаил Николаев, който командва пловдивското полково окръжие. Той застава зад каузата и в началото на септември мобилизира опълчението на Пловдив и околностите под предлог за участие в планирани маневри.
Дни по-рано, на 29 август, двама от заговорниците – капитан Сава Муткуров и Димитър Ризов, се срещат с Александър I в Шумен, където се провеждат учения на княжеските войски. Ролята на българския княз в този момент е решаваща.
Той ги уверява в подкрепата си, но министър-председателят Петко Каравелов смята начинанието за неблаговременно. Воден от външнополитически и финансови съображения, той възнамерява да осуети поредната съединистка акция, но е изпреварен от събитията.
До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет.
На 5 септември е вдигнато въстание в Чирпан, където привържениците на Съединението с Княжество България установяват собствено управление.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич.
Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.
Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.
Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари 1886 г. и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г.
Сливането на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908 – 1909.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
