Калин Славчев, жител на село Крива бара в област Монтана, живее без канализация и нормално водоснабдяване, въпреки голямата си къща.
Според него, животът в селото е още по-труден за възрастните хора и тези с увреждания. През последното десетилетие в селото бе завършен воден проект, който обаче не включва изграждането на канализация, а проблемите с водоснабдяването само се влошават.
Много домакинства в Крива бара са принудени да използват хидрофори, за да заместят липсващата водопроводна система, а отпадъчните води се събират в септични ями.
Новите ями са проектирани по екологични стандарти, за да се избегне замърсяване на околната среда, но проблемът с липсата на канализация в региона остава сериозен.
Единствено град Монтана и село Копиловци разполагат с напълно изградена канализационна мрежа в региона. В село Расово канализацията е почти завършена и включва пречиствателна станция, докато Лом и Вършец имат частично изградени мрежи.
ВиК дружеството в областта извършва рехабилитация и подмяна на водопреносната мрежа със собствени средства, но липсата на консолидирана ВиК асоциация прави изпълнението на големи проекти за канализация почти невъзможно.
Според данни от Министерството на регионалното развитие, през последните години с европейско финансиране са изградени 21 пречиствателни станции за отпадъчни води и 1800 км ВиК мрежа в България.
Въпреки това, страната остава на второ място в Европейския съюз по брой домакинства без вътрешни тоалетни, с 9,6% от населението, което няма достъп до такива съоръжения.
