Днес градската градина в Монтана, създадена още през 1937 г. от кмета Гоцо Митов, се изпълни с аромати, шум и вкус на миналото. Причината – кулинарният фестивал „Бабина душица“, който за 13-а поредна година събира майстори на старата българска кухня в рамките на празника „Свети Дух“.
Зад истински огнища и под лъчите на юнското слънце готвиха не само баби, но и писатели, актьори, музиканти и общественици. Начело с Ели Лозанова – душата на сдружението и автор на романа „Смок“, който описва магията на народната кухня – участниците приготвиха гозби, достойни за възхищение. Нахут по бабина рецепта, постен боб, каша от коприва и хрупкави кюфтенца бяха само част от предложенията.
Със своите глинени съдове и тави от 1928 година, фестивалът се превърна в истински гастрономически спектакъл. Сред ястията изпъкнаха миш-маш със сирене, обреден хляб, баница с орехи и грозде, патладжани с оцет и чесън, кисел от джанки, топеница, лападени и дърпани баници, както и уникалната кюлийска лютеница с картофи, лук и домати.
Празникът събра представители от 11 читалища от региона, които поднесоха собственоръчно приготвени специалитети – качамак, фръцало, пълнени чушки с боб и ориз. Всички ястия бяха споделени с гражданите в знак на почит към бабите, които „са ни направили хора“, както заявиха организаторите.
Сред гостите блесна колоритният Дядо Скръц – Цветан Дочев от Враца, който освен билков чай предложи и изненада: шоколад „под прикритие“ с банан и какао. Той бе отличен с награда от Александър Герасимов, директор на Хуманитарни дейности в община Монтана.
Във фестивала участваха и популярни местни творци: комикът Димитър Цолов – Пияния бард, поетесата Яна Кременска, Ванюш Предовски, Цецо Веселинов, Валентина Велкова от Видин, Елеонора Бойчева от Лом, както и млади писатели като Димитър Петров и Дебора Йорданова.
Краеведът Димитър Церовски, въпреки жегата, се появи със стара военна униформа и впечатли с патладжаните си, овкусени с мярка. Готвиха още Павлина и Павел Тодорови от Меляне, Мирослав Кирилов от Монтана и мнозина други.
Фестивалът „Бабина душица“ доказа, че когато традицията срещне вдъхновението, кулинарията се превръща в жив мост между поколенията и историята.
