Рождество на Пресвета Богородица, Рождество Богородично, Малка Богородица или Рожен е един от трите големи празника в източноправославния календар посветени на Богородица, празникът също е и сред 12-те най-големи религиозни празника в календара на църквата.
Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа.
Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат ежегодни събори из цяла България и Република Македония. Редица църкви и манастири празнуват патронен празник именно на този ден.
Според обичаите стопанката на дома приговя празнична пита.Тя не трябва да шие и тъче,за да не се разболеят децата в дома.
Много поверия учат как невести да си „поръчат” рожба от определен пол – като дарят дрешки на бедно момче или момиче.
На този ден бездетните пък могат да осиновят сираче и така да заслужат благодатта да си родят и свое дете. Запалена в храма свещ, която гори със силен и ярък пламък, също показвала, че молбата на жената е чута и тя ще зачене.
За Рождество Богородично жените не работят домашна работа, изключение са грижа за цветя и събиране на лековити треви.
Имен ден празнуват Мария и Марио.
