За зимния семестър на академичната 2024/2025 година студентите в България са 182 000, но малко се увеличават в сравнение с миналата година. През 2012 г. студентите в страната бяха около 250 000, каза за БТА Георги Стойчев, изпълнителен директор на Института “Отворено общество” и ръководител на екипа, който подготвя Рейтинговата система на висшите училища в България по поръчка на Министерството на образованието и науката (МОН).
Има демографски спад и той ще продължи, защото децата у нас намаляват, а след 2028 г. ще има още по-голям спад, тъй като сега има един малък демографски бонус – няколко години, заради родените от 2002 до 2008 г., когато имаше повишение на раждаемостта в България, и тези деца, когато станат на 18 години, отиват да учат в университетите, обясни Стойчев.
Той отбеляза, че родените у нас след 2008 г. рязко намаляват, което ще се отрази съществено на броя на студентите след 2028 г. “Тогава ще има още по-голям срив”, заяви Стойчев.
На въпрос как може българските университети да привлекат повече чуждестранни студенти, Георги Стойчев отговори, че вече чуждестранните студенти, които учат в български университети, не са основно от Гърция. Но най-много са от Гърция, Великобритания, Украйна, Германия. Вече привличаме студенти от много страни, а не само от съседни държави.
Като не е задължително чуждите студенти да идват у нас да учат “Медицина” и “Ветеринарна медицина” заради по-ниски такси, а защото това е много търсена специалност навсякъде. “Ако даден студент не го приемат да учи “Медицина” в собствената му страна, отива да учи в друга държава”, коментира Стойчев.
През 2024 г. в България има 15 737 чуждестранни студенти, което е 8,6 процента от всички действащи студенти в страната. За сравнение, този дял се е удвоил за последното десетилетие. Това показват данни от Националния център за информация и документация (НАЦИД), които се актуализират ежегодно в Рейтинговата система на висшите училища. През 2024 г. почти 9000 чуждестранни студенти идват от страни извън Европейския съюз (ЕС), а почти 7000 са от страни членки на ЕС.
Студентите от Гърция у нас са 3147, от Великобритания – 2221, от Украйна – 1655, от Германия – 1484, от Италия – 1031, от Република Северна Македония – 835, от Турция – 524, от Индия – 510, от Сърбия – 477, от Ирландия – 431.
В топ 5 на направленията, предпочетени от студентите, идващи от ЕС, са най-престижните медицински направления: “Медицина”, “Дентална медицина”, “Ветеринарна медицина” и “Фармация”. Всеки двама от трима чуждестранни студенти от страни в ЕС се записват да учат “Медицина” и това направление е абсолютен фаворит с почти 4500 чужди студенти. Освен медицински направления, студентите от страни в ЕС учат и специалности от транспорта, корабоплаването и авиацията.
По-голямо разнообразие от професионални направления показват данните за студентите от страни, които се намират извън ЕС. При тях отново фаворитът е “Медицина”, като един от трима студенти от страни извън ЕС учи в това направление. Второто място отново е за стоматологията, като и за тази група студенти 10% избират зъболекарската професия, както и за студентите от ЕС.
Има няколко положителни тенденции в българското висше образование. Първата от тях е свързана с продължаването на подобряването на връзката на висшето образование с пазара на труда и има непрекъснато подобряване на индикаторите, които измерват реализацията на завършилите. За първи път, откакто съществува Рейтинговата система на висшите училища – или повече от 13 години, в България делът на завършилите, които се реализират на позиции за висше образование надхвърля 60 процента. За сравнение – преди десетина години, през 2015 г., беше 47 процента, каза Георги Стойчев. Той добави, че делът на тези, които са при магистрите – този дял достига 70 процента. Това означава, че всяка следваща степен на придобито висше образование подобрява шансовете за реализация на завършилите, коментира Георги Стойчев.
По думите му вторият важен акцент е свързан с това, че делът на чуждестранните студенти в България продължава да се увеличава и на практика почти всеки десети студент е чужденец. И това са позитивни тенденции.
Друга позитивна тенденция е свързана с Националната карта на висшето образование, която показва, че за първи път се наблюдава спиране на процеса на нарастване на броя на местата за обучение на студенти в България, които през последните години се увеличаваха. Сега за първи път има пречупване на тази тенденция и се вижда дори лек спад с 1000 бройки, отбеляза Стойчев.
Той каза, че има и рационализиране на структурата на висшето ни образование – или се обучават повече студенти по педагогика, по медицина и делът на студентите в инженерни специалности нараства за сметка на т.нар. социални, стопански и правни науки.
Разпределението на студентите по области на висшето образование в периода 2015-2023 г. показва, че броят им се увеличава в педагогическите науки, в здравеопазването и спорта, в природните и в математическите науки, но намаляват студентите в т.нар. социални, стопански и правни науки. За съжаление, намаляват малко и в техническите науки, отбеляза Георги Стойчев.
Данните от рейтинговата система показаха, че най-много студенти се обучават в професионалните направления: “Икономика”, “Педагогика” и “Медицина”.
Резултатите от 14-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България показаха, че най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ (над 4500 лв.), следвани от тези, които са завършили „Математика“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Национална сигурност“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Обществено здраве“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3000 и 4000 лв.).
На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направлението „Администрация и управление“ на Американския университет (9697 лв.) и „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (7869 лв.) и Нов български университет (7200 лв.). Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (6738 лв.).
Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Военно дело“, „Медицина“, „Математика“, „Фармация“, „Стоматология“, „Металургия“ и „Теория и управление на образованието“, а най-висока – сред завършилите „Социални дейности“ (3,8%).
Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) има сред завършилите „Военно дело“, „Медицина“, „Стоматология“ и „Теория и управление на образованието“, а най-ниска - сред завършилите „Туризъм“ (26%).
Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията „Теория и управление на образованието“, „Фармация“ и „Горско стопанство“, а най-малък – сред завършилите „Транспорт корабоплаване и авиация“ и „Изобразително изкуство“ (под 72%).
Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат студентите в първи курс в направленията „Медицина“ (5,73), „Фармация“ и „Стоматология“ (5,69), и „Математика“ (5,59). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направлението „Материали и материалознание“ (4,42). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,14 при 5,08 през миналата година. Това е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в рейтинговата система от 2013 г. насам.
Трите професионални направления с най-голям брой студенти през 2024 г. са: „Икономика“ с 25 383, „Педагогика“ (16 448) и „Медицина“ (13 265). Най-малко студенти се обучават в направлението „Теория на изкуствата“ – 54.
Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ – с 18 988, следвано от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ – с 15 801, и от УНСС – с 15 671 студенти. В 12 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната. Другата половина се обучават в останалите 42 акредитирани висши училища.
В частни висши училища се обучават близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления „Театрално и филмово изкуство“ – 70%, „Изобразително изкуство“ – 45%, „Теория на изкуствата“- 43% и „Администрация и управление“ – 41%.
Студентите в България отбелязват днес своя празник, почетен за първи път през 1903 г.
Българските студенти отбелязват днес своя празник. През 1897 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса, свързан с това първото Висше училище в България да има “по-особен, свой празник”. На заседанието си от 2 ноември 1902 г. Академичният съвет на Висшето училище определя деня на просветителя св. Климент Охридски – 25 ноември (8 декември по нов стил), за свой празник.
За първи път студентите го отбелязват през 1903 г. в салона на читалище “Славянска беседа”, в София. През 1905 г. в правилника на Висшето училище, което тогава вече се нарича Софийски университет “Св. Климент Охридски”, за първи път е записан текстът, че 25 ноември е негов патронен празник.
Празнуването на 8 декември е отменено след 1944 г. и е заменено с датата 17 ноември, когато е Международният ден на студентската солидарност. През 1962 г. празникът на висшето училище на 8 декември отново е възстановен. След 1968 г., когато Българската православна църква връща стария стил на Юлианския календар, денят на св. Климент Охридски отново става 25 ноември. Академичният съвет на Софийския университет решава да отдели патронния празник на висшето училище от общия на 8 декември и определя за свой официален празник 25 ноември. Това е денят на патрона на университета – св. Климент, който е архиепископ Охридски.
През годините 8 декември остава светска дата и продължава да обединява българските студенти с изключително популярния им празник. Официално 8 декември е обявен за неучебен ден и за празник на всички български студенти на заседание на Съвета на ректорите от 28 октомври 1994 г.
