Разочарование и липса на нови играчи, както и политики, в които гражданите да се припознаят, са сред причините за избора „не подкрепям никого“, посочват експерти. По данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) на предсрочните парламентарни избори в неделя, 2 април, избирателната активност е била 40,69%. Първоначално ЦИК съобщи за 108 970 граждани, които са отишли до урните, за да отбележат възможността „Не подкрепям никого“, а след това поправи броят им на 109 095.
БТА попита социолога Алексей Пампоров и политолога Петър Чолаков какви може да са причините за този процент избирателна активност, за мотивите на предпочелите да не гласуват, както и как изминалата предизборна кампания повлия върху избора на българите с право на глас.
Проблемът на политиците и партиите е, че мислят само през голямата макроикономическа рамка, посочи Пампоров. Като проблем той отбеляза разминаването между реалността и политическите обещания. За негласувалите Пампоров каза, че това е тяхно право. Аз не мога да съдя никого защо е, или не е, гласувал, коментира той. Пампоров каза, че 108 хиляди души са ядосани, че политиците са едни и същи, и няма политики, в които да се припознаят и затова са гласували с „не подкрепям никого“. Останалите също не подкрепят никого, просто не са направили това усилие да пропътуват километрите, за да го кажат, обясни той.
Чолаков отбеляза, че 108 хиляди е най-големият брой „не подкрепям никого“ и все повече и повече от хората считат, че като че ли изборите нямат смисъл. Смятам, че човек трябва да си направи труда да отиде да гласува, защото за това избирателно право са се водили борби в продължение на дълго време, но мога да разбера и тези 60 процента, които са се отвратили от това, което се случва в страната, коментира политологът. Кампанията като цяло беше доста постна, заяви той и добави, че не е имало някакви особени акценти.
Причините зад избора „не подкрепям никого“
Обяснението на Алексей Пампоров е, че кампанията на формациите е била насочена срещу опонентите им и е била на лична основа. Обясняваше се „ние сме добрите, те са лошите“ и от едната, и от другата страна, добави той. Според него по същество е нямало кампания за това кой какво ще направи.
Имаме базов недостиг на достъп до здравни услуги, а говорим за дигитално здравеопазване, коментира социологът. Пампоров даде пример и с това, че говорим за дигитално образование и онлайн дневници на учениците, а в същия момент децата не са обхванати в училище. Това е проблемът – проблем на сбърканите приоритети, обобщи той. Пампоров добави, че политиците не предлагат това, от което хората имат нужда.
Социологът коментира, че ГЕРБ има висок резултат във Враца, Монтана, Добрич, защото по времето на ГЕРБ е имало социални услуги и хората си казват „какво правят новите, които дойдоха, каква е тази промяна“.
Пампоров коментира и безработицата. По думите му има концентрация на работни места в единични големи градове и на национално ниво изглежда, че няма безработица.
Проблемът на българските политици, на всички български партии, е, че мислят само през голямата макроикономическа рамка, обобщи Пампоров. Според него тук идва въпросът „защо „Възраждане“, каза той и продължи – защото говори тези неща, които хората искат да чуят. Вижте за какво говори „Възраждане“, партията казва: „ще върнем живота в изостаналата част от страната“, поясни Пампоров.
Делът „не подкрепям никого“
Според Пампоров, ако гласовете за „не подкрепям никого“ бяха отишли за една формация, тя е щяла да влезе в парламента. Това са повече гласове, отколкото има „Има такъв народ“, коментира той.
По думите му тези хора просто са изразили недоволството от липсата на политики и на политици. Погледнете лидерите на партиите – пет пъти има избори вече, хората очевидно не искат да гласуват за тези политици, коментира Пампоров. По думите му вече пет пъти гласуваме за едни и същи листи, които са само разбъркани.
В момента в България повечето политици предлагат имагинерни неща, смята Пампоров. Той отбеляза разминаването между реалността и политическите обещания.
Чолаков също потвърди, че ако тези гласове бяха за формация, тя щеше да влезе в Народното събрание. Щеше да получи 11 народните представители, горе-долу колкото „Има такъв народ“, добави той. Това можеше да бъде една политическа сила, само че веднага трябва да се направи уговорката, че тези хора имат различни възгледи, добави Чолаков. Според него не може просто да ги сумираме грубо и да кажем, че ще направят една партия, тъй като става въпрос за хора, които имат различни политически пристрастия и възгледи.
Чолаков каза, че се чуват непрекъснато коментари тук-там гласуването да стане задължително. Няма как да бъдат принудени хората да гласуват. И да ги принудят, ефектът ще бъде още по-негативен, коментира политологът. Трябва да се стегнат политиците, ако искат да мотивират хората да отидат да гласуват за тях, добави още той.
Предизборната кампания в помощ на избирателя
Пампоров посочи, че според изследване на Института по философия и социология при Българската академия на науките кампаниите имат значение за около 30% от населението. Това са една трета от гласуващите, подчерта социологът и обясни, че това означава, че кампаниите не успяват да мотивират останалите. Онези в страната, които твърдо са решили за кого ще гласуват, са горе-долу една четвърт от населението, отбеляза Пампоров. По думите му за една четвърт от населението на страната се знае за кого ще гласува, независимо каква е кампанията. Едни гласуват рационално, други – ценностно рационално, трети гласуват традиционно, обясни той. По думите му има 50%, които са отчаяни или не виждат смисъл, или пък са достатъчно добре.
Чолаков добави, че кампанията беше доста постна, без някакви особени акценти. Разбира се, темата за войната в Украйна, външната политика са неща, които вълнуват много хора и определено имат пряко въздействие върху политическия процес в България, но като че ли тези хора, които специално не са отишли да гласуват, те си бяха решили преди това, каза Чолаков и уточни, че това е неговата хипотеза. Политологът отбеляза и липсата на нови играчи. Може би, с изключение, да кажем, на „Левицата!“, които се появиха, но така или иначе те не влязоха в парламента, припомни Чолаков.
Решението да не гласуваш
При онези, които не гласуват, имаме различни групи, отбеляза Пампоров. Той обясни, че част от тях казват с песимистичен тон, че гласуването няма да промени нищо. Други казват същото, по-скоро оптимистично, защото те си имат бизнес, който не зависи от обществени поръчки и партийни лидери, произвеждат си нещо или са със свободни професии. Един лекар, ако е добър лекар, за него няма значение кой управлява, той винаги ще си има пациенти, посочи Пампоров и даде още един пример – един добър адвокат винаги ще има клиенти и за него е без значение кой ще управлява. Има професии, които не ги засягат изборни резултати и затова хората не са мотивирани, те си живеят достатъчно добре, каза Пампоров.
По думите му има и песимисти, които не виждат смисъл да гласуват, чувстват се предадени от партиите, за които са гласували преди, не виждат себе си в политическите партии. Тези, които не гласуват, са много различни, няма една типология на негласуващите, отбелязва социологът.
По думите му негласувалите са 60% технически погледнато, защото избирателните списъци включват всички хора, които имат право на глас. Пампоров отбеляза, че вероятно милион и половина от населението са в чужбина и в страната няма шест милиона избиратели, а около четири милиона и половина. Тогава изборната активност е около 55%, 60%. Затова изглежда, че има толкова много негласували. Не са толкова много, просто ги няма тук, коментира Пампоров.
Според него, докато не се появи някой с цялостна концепция как да се оправят нещата, винаги ще се търси месия и хората ще се надяват на някой нов, който ще дойде и оправи нещата. За негласувалите Пампоров казва, че това е тяхно право. Аз не мога да съдя никого защо е гласувал или защо не е, коментира той.
Основното обяснение защо някои избраха да не гласуват според Чолаков е, че те не смятат, че гласът им има някакъв съществен ефект. Ако не си направиш труда да отидеш да гласуваш, при всяко положение гласът ти няма да има какъвто и да е ефект, отбеляза политологът. Според него ако отидеш, тогава поне има някакъв шанс нещо да се промени.
Въпросът за легитимността
Според Пампоров негласуващите не влияят на легитимността на крайния резултат. Мисля, че това са приказки на загубилите, смята той. По думите му ние имаме представителна демокрация, а не пряка, за да търсим такава легитимност. Има хора, които не искат да упражнят правото си на участие в представителната демокрация и мисля, че трябва да спрем да ги обвиняваме, а да си дадем сметка защо, коментира Пампоров. Той отбеляза също, че избирателните списъци са по постоянен адрес и има хора, които не са си сменили настоящия. Има много негласуващи, защото те не са тук, обобщи Пампоров.
Социологът смята, че повечето хора са мотивирани и ходят да гласуват, просто много ги няма. И много хора са отчаяни, добави още Пампоров. Според него 108 хиляди души са ядосани, че политиците са едни и същи и няма политики, в които да се припознаят, които да си харесат и затова са отишли и пуснали „не подкрепям никого“. Останалите също не подкрепят никого, просто не са направили това усилие да пропътуват километрите, за да го кажат, обясни той.
Чолаков коментира, че това определено подкопава легитимността. Това са парламенти, които имат малка представителност, добави той. По думите му можем да обявим, че всичко е проведено на базата на правилата и закона, въпреки сигналите за злоупотреби, както и много машини, непроработили и дали дефекти, но за тези 60 процента очевидно парламентът е една институция, която е просто формалност. Те не се чувстват представени вътре и е очевидно, че това Народно събрание ще има ниска легитимност особено в очите на тези хора, посочи още политологът.
И, при положение, че и този парламент нищо не произведе или произведе някакъв, от гледна точка на тези 60 процента, резултат, който те определят като нелицеприятен и незадоволителен, следващият парламент ще има още по-ниска легитимност и бих направил и прогнозата, че може би дори още повече хора няма да отидат да гласуват, коментира Чолаков.
Формациите и активността
Различни кампании имаше и различни аудитории таргетираха, посочи Пампоров. Водачите на листи на ГЕРБ не излязоха един месец от районите си, даде пример той. Социологът обясни, че стратегията на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ е била насочена по-скоро към големите градове и младите хора в тях, към централните части и са стигнали до тази аудитория, но тя явно не е достатъчна, за да спечелиш в национален план.
ДПС имаха смесена кампания, каза Пампоров и уточни, че са запазили модела от предните си кампании, които са били по-скоро онлайн към общностите извън България, но този път са се фокусирали на местно ниво. Според него са подценили ръста на миграцията в чужбина.
„Възраждане“ инвестираха много в ефирно и медийно време и по места се събираха в областите, където са силни, коментира Пампоров. Според него в БСП е имало голямо вътрешно разцепление и са успели да се мобилизират в известна степен.
Партиите имаха различни стратегии, но големият проблем е, че нямаше обществен дебат, обобщи социологът. По думите му, когато въртиш никому неизвестни хора, спуснати от София, за водачи на листи на местно ниво и пренебрегнеш местните хора, се получава такова отдръпване от гласуване.
Според Чолаков формациите със сигурност смятат, че са положили усилия, за да мотивират негласуващите да отидат до урните. Очевидно е, че не са си свършили добре работата, коментира той.
