С портрет и фотодокументална изложба Община Лом и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ отбелязаха 125-годишнината от рождението на проф. Тодор Боров. Събитието се състоя на 10 февруари в камерната зала на Народно читалище „Постоянство 1856“ и събра писатели, поети, читалищни дейци и общественици.
Присъстващите имаха възможност да чуят архивни записи с гласовете на проф. Тодор Боров и неговия син – световноизвестния философ и семиотик Цветан Тодоров. Специален гост на вечерта беше заместник-директорът на Националната библиотека д-р Валя Аврамова.
Водещият на събитието, писателят Бисер Тошев, представи увлекателно родовата история на именития ломчанин, произхождащ от значими възрожденски фамилии. Той припомни ключовата роля на проф. Боров в развитието на българската библиография – създател и ръководител на Библиографския институт, основател на катедрата по библиография в Софийския университет и дългогодишен директор на Националната библиотека, изградена наново под негово ръководство след бомбардировките през 1944 г.
Проф. Боров е част от интелектуалния елит на столицата през 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ век. Заедно с Елин Пелин, проф. Александър Балабанов, Димитър Митов, Георги Цанев и Ал. Паскалев той основава кръга „Развигор“. В едноименния вестник публикуват и автори като Симеон Радев, Дора Габе, Яворов, Христо Смирненски и Иван Вазов.
Роден на 31 януари 1901 г., проф. Тодор Боров завършва десети клас в Лом. Той е баща на философа Цветан Тодоров и на физика академик Иван Тодоров. Завещава дома си в Лом на НЧ „Постоянство 1856“.
В емоционалното си слово д-р Валя Аврамова подчерта значението на проф. Боров за българската наука и библиография, като призова ломчани да пазят съграденото от своите предци. Думите ѝ бяха посрещнати с продължителни аплодисменти.
Централен акцент в програмата беше масленият портрет на проф. Боров, нарисуван от художника Васил Стоилов. Картината, предоставена от Националната библиотека заедно с още 12 пана с архивни фотографии, беше подарена преди пет години от академик Иван Тодоров.
В рамките на вечерта Любомир Замфиров прочете статия на проф. Боров от 1937 г., публикувана във вестник „Развигор“, в която ученият нарича Лом „вторият Пресбург“ и предупреждава за опасността градът да изгуби своя свободолюбив дух.
Събитието е част от инициативата на Община Лом „Памет и почит“, която цели да отдава заслужено внимание на личности и събития с принос към културното и историческо развитие на града. Проведената вечер отново постави Лом в центъра на културния живот и припомни значимото място на проф. Тодор Боров в българската духовна история.
