В Монтана се проведе среща-разговор за протойерей Йордан Попов – изтъкнат църковен и просветен деец. Събитието събра историци, архивисти и духовници, а специални гости бяха внуците на свещеника – професор Николай Илиев и Ивана Гекова. Журналистът Георги Ангелов говори за историческия принос на протойерей Попов, автор на брошурата “Моите спомени от септемврийските събития 23 IХ. – 28 IХ 1923 год., станали в гр. Фердинанд и околията”.
Срещата започна с представянето на изложба за протойерей Йордан Попов, подготвена от Държавен архив. В 10 табла бяха показани документи и снимки, които отразяват жизнения, служебния и обществения път на протойерей Попов.
Ангелина Емилова, началник на Държавен архив – Монтана, разказа за интересните снимки в изложбата, свързани със събития, провеждани в гр. Фердинанд. Особено впечатление прави снимката, на която свещеникът показва как се жъне със коса, зад него е Княгиня Евдокия при посещението й в село Дългоделци.
Внуците на свещеника съхраняват съкровени лични спомени от него. Проф. Николай Илиев, внук на прот. Йордан Попов, сподели: „В късните следобедни часове, когато ние уморени от игри се събирахме до дядо ми на миндера, за неговите интересни задачки и загадки и въпреки, че рядко някой можеше да отговори сам, винаги имаше награди и то вкусни от дядовата градина за всички, това бяха уроци по природолюбие и науколюбие.”
Протойерей Йордан Попов е автор на спомени за събитията през септември-октомври 1923 г., публикувани през 1931 г. В предговора той пише: “Сега за сега моята цел е да обърна внимание да не си играем с огъня занапред. Моите спомени нека послужат на по-видни учени, политици, икономисти, духовници, държавници като подтик за разрешаване ред стопански, просветни, икономически, религиозни и др. въпроси. Нека с общи усилия работим, да не се повтарят такива спомени за в бъдеще в България”.
След събитията в Унгария през 1956 г., отец Йордан Попов е задържан и изпратен в лагера на остров Белене. Там той умира на 9 януари 1959 г.
