Днес над 200 хиляди български граждани посрещат ромската Нова година.
Празникът се нарича Василица или Банго Васил и се празнува от повечето ромски общности в България.
По традиция празненствата преминават в три дни – от 12 до 14 януари, като кулминацията на празника е третият ден, днешният 14 януари.
Но кой е този празник?
Нарича се Василица или Васильовден. Станал е известен като ромската Нова година, но това е малко неточно… Защо? Защото ромите посрещат календарната Нова година също на 1 януари. Просто малко по-късно, от 13 до 15 януари, по един стар обичай “изпращат” старата година с хубав ритуал.
Защо празникът се нарича „Васильовден”?
Защото е в чест на свети Василий Велики. Той е покровител на ромите. Наричат го Банго Васил. В превод означава куция Васил – светецът накуцвал с единия крак. Има много легенди за него. Една от тях разказва как някога, когато ромите били още в странство, дяволът искал да им навреди.
Веднъж те преминавали по моста над една буйна река. Точно тогава дяволът подло ги причакал и разрушил моста! Всички щели да се удавят в студената вода! Но имали късмет – на помощ им се притекъл свети Васил. Той изпратил ято гъски, които помогнали на хората да доплуват до брега. Затова в чест на светеца се яде гъска. Но освен гъска на трапезата има още няколко вида птиче месо.
Първият ден на празника и Вечерницата
Всичко започва на 13 януари. Още сутринта възрастните бързат да приготвят първата птица – петел. Освен това правят баклава, баница, пълнят чушки… Кипи работа, защото всичко трябва да е готово навреме!
Самата вечер на 13 януари се нарича Вечерница. Цялото семейство се събира на трапезата. Най-възрастният човек запалва свещ, прикажда и изрича молитва към свети Васил – за късмет, плодородие и щастие. После слага свещта на прозореца, за да може свети Васил да я види. По светлината ѝ светецът може лесно да намери дома, където го чакат за благословия.
След това семейството започва вечерята. Традиционни ястия – освен птичето месо – са пълнените чушки, сарми, украсената питка, баница…
Е, има и други, не толкова традиционни ястия – кой каквото обича! Важното е трапезата да е богата, за да е богата и Новата година. В полунощ настъпва Васильовден – вторият ден на празника.
Вторият ден на празника
Сутринта на 14 януари децата бързат да сурвакат. Важно е първо да се сурвака собственото семейство. Започва се от децата, после възрастните. Сурвачките са с пъстри цветни ленти и гирлянди! Нелина винаги си избира розова на цвят, измайсторена от едно семейство в квартала. Някога сурвачките са били украсявани с пуканки, памук, сушени плодове. Но в забързаното ежедневие семействата вече по-често купуват сурвачките.
Ето и стихчето, което се изрича при сурвакане:
Како, биби, Васи авела!
Кахненцар, башненцар, папиненцар,
зораа ем састипнаа.
Това значи: Чичо, лельо, Васильовден идва с кокошки, петли, патици!
А възрастните отговарят: Нека те авел – Нека да дойде!
Едва когато цялото семейство е насурвакано, се отваря портата за гости и други сурвакари. Понякога идва цял духов оркестър да честити и минава от дом на дом с празнична музика. Играе се хоро… И нещо много важно – на този ден хората си искат прошка. По-младите целуват ръка на възрастните и казват “прости ми, ако съм сгрешил пред теб през изминалата година”. По традиция на този ден се яде баклавата и гъската.
И накрая идва третият ден, който се нарича…
Банго Васил
На този ден отново има празнична трапеза с последния вид птиче месо според традициите – този път патица. Така постепенно се изпраща празникът, а с него – и старата година. Идва новата, която се очаква да е успешна и хубава, с благословията на куция покровител Банго Васил.
