Ниски цени и вяла търговия, пренасищане на пазара и не дотам добро качество на зърното- ситуацията днес не е по-различна от края на октомври, веднага след края на жътвата. И тогава, и сега, зърнопроизводителите констатираха, че цените на зърното са почти наполовина в сравнение с предходната година.
Чувствително надолу вървят цените на зърното, у нас все още има налични нереализирани количества, а производителите продължават да задържат, но това води до падането на цени. Това каза в ” Земята, която ни храни” Борис Ангелов, представител на Софийската стокова борса в Монтана:
“Преди години имаше обратна тенденция- при задържането се повишаваше цената но сега вече причината е не само ваътрешна, но и външна, от голямото количество зърно, което има като налично- пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик… Търговията върви, но цените падат…”
До 310 лева достига цената на качествената пшеница, царевица се търгува за под 300 лева, но търсене няма. Слабо е търсенето и на слънчоглед, цената е около 600 лева за тон, а у нас все още има около милион тона с маслодайната култура. Износът е замрял. Почти затворен е основният ни пазар с Гърция, казва Борис Ангелов:
“… и ценово, и количествено, но там идва от цената, че там е задоволен пазарът с много предлагане. Има си местно производство, което търси реализация. Но основният фактор са цените- те падат… Ориентирахме се напълно към пазарният принцип… Колкото и да влияят субектите или някакви административни форми, не могат да променят тенденцията в момента…”
Според Борис Ангелов няма как държавата да влияе при определянето на цената, а исканията на земеделските производители понякога прозира политически момент:
“Влиянието е субективно и не може да има траен ефект върху търговията. Може да има ефект върху структурата на производството, което ще даде такова отражение- накъде да се насочи държавният ресурс за подпомагане на отделни видове производства в селското стопанство… Специално към търговията, опитът го показа, че каквито и мерки да се взимат, когато търсеха причините, че е украинското зърно, видя се и едната, и другата форма, субективно искане, налагана по някакъв начин, не даде никакъв резултат… Всичко е въпрос на пазара. Имаше моменти, когато можеше да се влияе субективно от производителите, но сега този момент почти го няма… В крайна сметка става въпрос за търговски взаимоотношения, въпрос на интереси… Качеството на зърното също влияе- миналогодишната реколта е с много нисък хектолитър, което не може да претендира към качествено зърно за хлебна пшеница, отива за фуражно зърно… Това влияе и върху цената, и върху обема на пазара… Пазарът е задоволен с големи количества слънчоглед и цените на олиото вървят надолу… Тези, които продадоха зърното есента, спечелиха, тогава хванаха по-високите цени… Няма как държавата да влияе- не можеш да натовариш кораба с някакво постановление или да продадеш зърното си с него, това влияе единствено на местни тенденции за подпомагане на производството от държавата… Но иначе, пазарът е на този принцип, намесва се и борсовата търговия… Пазарният принцип при нас е валиден, напълно попадна и в обхвата на международната търговия…”
Именно пазарният механизъм е в основата на сделките със зърно, затова понякога исканията на производители и преработватели се разминават и не намират допирни точки, коментира Борис Ангелов. Според него няма начин да се разпореди на един преработвател да купува на цена, която не го устройва, защото това би нарушило баланса на пазарните отношения. Пазарният механизъм се регулира от търсенето и предлагането и зависи от цената, качеството, количеството, което се предлага и сроковете на доставка, а на партньорските отношения производител- купувач, никой не може да повлияе.
Цените на зърното се определят от световните борси, а към момента няма катаклизми, категоричен е Борис Ангелов.
