Дико Илиев Диков е роден на 15.02.1898 г. в с. Карлуково, Луковитско. Едва 13-годишен става музикантски ученик във военния духов оркестър на 16-ти Ловчански полк в град Орхание – дн. Ботевград. Започва да се учи на тромбон, тъй като местата за флигорна са заети. Още след петия месец показва умение и талант и е включен да свири в оркестъра.
Четиринадесетгодишен тръгва по пътищата на Балканската война, а след нея и на Първата световна война. След войната работи в оркестъра на Военното училище в София и в сборния симфоничен оркестър на Софийската народна опера.
След 1921 г. се заселва в Оряхово, където създава и ръководи множество оркестри в почти цяла Северозападна България.
По време на Втората световна война е на фронтовете с 36 – ти пехотен Козлодуйски полк. През 1948 г. е удостоен с офицерско звание и е назначен за диригент на полковия оркестър. След разформироване на полка е диригент на Оряховски духов оркестър, където работи до пенсионирането си през 1958 г.
Музикалното наследство на Дико Илиев наброява 56 народни хора, 16 марша, 7 китки, 1 рапсодия, редица градски шлагери.
Последните години от живота му преминават в Монтана. Умира на 30 ноември 1984 г., на 86 годишна възраст. Погребан е в Монтана на 3 декември 1984 г. Стотици хора изпращат Маестрото. На траурната церемония три духови оркестъра, създадени от него, свирят Химна на България и неговото Дунавското хоро.
От 1988 г. град Монтана на всеки две години е домакин на тридневни празници на духовите оркестри „Дико Илиев”. През 1994 г. Министерството на културата обяви Празниците за Национални.
