Държавата не е фалирала, няма и риск за валутния борд, при условие че следваме една дългосрочна бюджетна политика в рамките на 3 процента дефицит от БВП, каза тази сутрин по БНТ министърът на финансите Росица Велкова. България не може да е фалирала държава, при условие че плащаме бюджетните разходи и задълженията си, заяви тя.
Съгласно закона до края на април правителството трябва да внесе проект на закон за бюджет за 2023 г. и да изпратим в Брюксел тригодишна бюджетна прогноза и затова поставяме на обществено осъждане данъчните закони, които ще бъдат публикувани утре, каза Велкова.
Докладът, който изтече по медиите вчера, беше за вземане на протоколно решение от страна на МС и беше представен пред министрите. В него има два сценария. Първият сценарий е, че ако продължим с тези политики в приходната и разходната част на бюджета, то през 2023, 2024, 2025 и 2026 г. дефицитите ще се движат между 6 и 7 процента от БВП. Това са твърде високи дефицити. И тогава ще настъпят „черните сценарии“, извадени извън текста на доклада. Това предварително е дискутирано с работодатели, синдикати и с НСОРБ, каза Велкова. За четири години бюджет с дефицит от 7 процента автоматично ще влезем дългова спирала, посочи тя.
Затова министрите се обединихме около втория сценарий да правим проект на бюджет и тригодишната бюджетна прогноза с дефицит от 3 процента. Ако бюджетът, който предложим се приеме, не можем да кажем че сме в дългова спирала, защото отговаряме на Маастрихските критерии, посочи Велкова.
Ще предложим мерки, така че да финансираме разходите, гласувани от Народното събрание. Ще индексираме пенсиите от първи юли, ще има пари за заплати и за социални плащания, допълни тя.
Тъй като настъпи асиметрия в бюджетния сектор и на доста места имаше увеличение на заплатите, сега ще се вдигнат заплатите на малко на брой бюджетни структури, където нямаше увеличение. Там ще предложим 10 процентно увеличение на възнагражденията, каза Велкова. Тези решения налагат данъчни мерки, за да съберем нужните средства.
Предлагаме еднократна вноска данък свърхпечалба за второто полугодие на 2023 г. Принципите на този данък са заложени в регламент Регламент 2022/1854 на Съвета от 06 октомври 2022 г. Тази еднократна вноска се прилага в доста държави-членки на ЕС.
Наблюдаваме, че основата за данъка е нараснала изключително много през 2022 г. Обикновено тази основа расте между 1,5 до 2 млрд. лева на година, но за 2022 г. е нараснала с 10 милиарда лева. Това означава, че има сектори, най-вероятно и заради нетаргетираното субсидиране, помощите за бизнеса – като например мярката 60/40, както и заради компенсирането на цената на електроенергията, са генерирали свръхпечалба. Именно затова ЕС въведе регламент, който може да се приложи, посочи финансовият министър.
Няма опасност от ликвидна криза. Страната има голямо плащане по външния дълг от три милиарда лева в периода 24-26 март, което е осигурено с тегленето на дълг през септември миналата година и януари тази година, каза финансовият министър. След това плащане във фискалния резерв ще разполагаме с около 10 милиарда лева. До септември няма да има ликвиден проблем, но всичко зависи от приетия от НС бюджет. Ако дефицитът е прекалено голям, през септември може да има проблем при тегленето на дълг, каза Росица Велкова.
Политика за плоския данък трябва да се реши от редовно правителство, смята Велкова. Подобни теми се коментират с ОИСР и се дават в някакъв вариант като препоръки. Моето мнение е, че плоският данък не следва да се отменя. С прогресивен данък ще падне събираемостта, каза Росица Велкова.
Тя отрече твърденията, че е паднала събираемостта на данъците. Не е вярно, че има фирми, които не си плащат данъците или плащат по-малко „Ние не работим като бухалка към едни и като чадър към други фирми“, заяви Велкова.
Когато започна ритмичното събиране на ДДС, то е с 500 милиона лева повече от януари-февруари миналата година. Разкриваемостта на агенция „Митници“ също е доста висока, каза Велкова. МФ ще предложи запазване на по-ниската ставка на ДДС за хляба, брашното, книгите и бебешките храни. Ще се върнат ставките на ДДС за ресторантьори, фитнеси ще се върне и акциза за електроенергията и горивата.
Данъчните промени ще влязат в сила от първи юли, ако бъдат одобрени. До края на май се очаква промените да бъда приети или отхвърлени от Народното събрание, за да има време бизнесът и хората да се подготвят.
Приемането на България в еврозоната на 1 юни 2024 г. по-скоро беше нереално като дата, каза Велкова. Целта ни ще бъде влизането в еврозоната от първи януари 2025 г., добави тя. МФ готви промени в законите, които ще бъдат внесени в НС. Комуникационната кампания за приемане ще започне след края на предизборната кампания, тоест от 3 април.
