Динамиката на безработицата и свободните работни места, регистрирани от Агенция по заетостта ясно сочи, че през 2023 г. българският пазар на труда върви към стагнация.
Към същия извод водят и новопубликуваните резултати от Наблюдението на работната сила на НСИ –
няма значителни положителни или отрицателни изменения нито в безработицата, нито в заетостта,
а все по-ясно личат дълбоките структурни проблеми на трудовия пазар.
- Безработните са сравнително малко. Оцененият от НСИ брой на безработните средногодишно е 132 хиляди души – с почти 20 хиляди души под реално регистрираните в бюрата по труда.
Броят на безработните остава нисък както спрямо пика в хода на ковид пандемията, така и спрямо периода преди нея.
- Безработицата е на постижимото си дъно. Отбелязва се лек ръст от 0,2 пр.п. в коефициента на безработица спрямо предишната година, до общо 4,3% от активното население.
По всичко личи, че е достигнато „естественото“ равнище на безработица за страната, съответно на фона на очакванията за относително слаб растеж през следващите години показателят ще варира около тази стойност.
Повишението от 2023 г. отразява най-вече забавянето на промишлеността и износа през годината в сравнение с по-силната 2022 година.
- Образованието е основният фактор за безработицата. Остават много големите разлики в безработицата според образователната степен.
Докато при висшистите делът на търсещите работа е едва 1,9%, то при тези с основно образование те са 10,7%, а сред тези с начално и по-ниско – 26,9%, или над ¼ от всички в тази група.
Именно при най-ниско образованите е и най-сериозното увеличение на безработицата – с 2,2 пр.п. в рамките на година.
С други думи, пазарът на труда става все по-затворен за необразованите, а заетостта – все по-трудно постижима.
- Регионалните различия в безработицата се задълбочават. Докато във водещите области коефициентът на безработица варира между 2-3% през 2023 г., то в цели 7 области – Разград, Монтана, Търговище, Силистра, Враца, Перник и Видин той надхвърля 10%.
Във всички тези области, освен Разград, трендът е към повишение на дела на безработните.
- Безработицата сред младежите остава ниска – 8% за 15-29 годишните, под средните за ЕС стойности. Същевременно обаче при тях има и спад в заетостта – до 37,1%, което сочи към повишение на дела на неактивните младежи.
- Повече от половината безработни са продължително безработни. 52% от безработните не успяват да намерят работа за повече от една година.
Това отразява както по-свитото търсене на труд, така и профила на самите трайно безработни – най-често с ниско образование и без релевантни умения, възрастни, в региони с по-слаба икономическа активност.
- Потенциалът за растеж на заетостта изглежда изчерпан. Заетостта на икономически активното население (15-64-годишни) остава практически без промяна – 70,7%, или с 0,1 пр.п. повече в сравнение с предишната година.
Тази стойност е и над предишния рекорд от 2019 г., но по всичко личи че потенциалът за растеж без фундаментални реформи е изчерпан.
Въпреки декларирания от работодателите значителен недостиг на работници, липсата на ръст при заетостта означава, че на този етап запълването на дефицитите е много трудно.
По-слабо развитите региони изостават в заетостта, като най-висока е тя във Варна (77%) и столицата (76,5%), а с под 60% са три области – Враца, Монтана и Силистра.
Ръстът на национално ниво „маскира“ свиване на заетостта в 12 от 28-те области на страната.
Сред областите със спад е и София (столица), най-вече в резултат на свиването на заетостта в аутсорсинг сектора и забавянето на търсенето в ИКТ.
Сред лидерите по ръст е Пловдив (+3,3 пр.п.), където силната преработваща промишленост продължава да създава нови работни места.
По всичко личи, че експанзията на пазара на труда, съпътствала икономическото оживление след пандемията, е изчерпана.
След преодоляването на първоначалния шок почти всички отрасли успяха да възстановяват заетостта си, а някои дори да надхвърлят постиженията си от преди кризата.
За по-нататъшно разширяване на заетостта и свиване на безработицата на дневен ред са фундаменталните реформи – поставянето на фокус върху преквалификацията на възрастните и ученето през целия живот, ограмотяването и усвояването на фундаментални умения от трайно безработните, повишаването на квалификацията на учениците и студентите, които в близко бъдеще ще навлязат на пазара на труда.
От не по-малко значение е и насочването на повече инвестиции и създаване на работни места в по-слабо развитите части на страната на фона на задълбочаващите се регионални различия.
Анализът е публикуван на сайта на Института за пазарна икономика.
