Българската православна църква отбелязва Антоновден на 17 януари в чест на преподобни Антоний Велики.
Според житието му той прекарва 20 години в пълно усамотение в пустинята, като живее 105 години, запазвайки телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си участва в борбата на Църквата срещу арианската ерес, побеждавайки еретиците в открит диспут в Александрия.
В народния календар Антоновден се почита за предпазване от болести. Според поверията на този ден жените не предат, не плетат и не варят боб и леща, за да не разгневят чумата, шарката и “синята пъпка”. Специално омесени содени питки, намазани с петмез, се раздават за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята“ – както в миналото наричали чумата.
С Антоновден се свързва и легендата за двама братя Антон и Атанас, които се смятат за покровители на ковачите, железарите и ножарите, тъй като според преданията именно те изобретили ковашките клещи. Поради тази причина Атанасовден се отбелязва на следващия ден – 18 януари.
На този ден имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.
