Много е трудно след 73 години да се разкрие загадката на едно убийство. Краеведът Димитър Церовски не си поставя такава задача с книгата си „Един прекършен живот“ (трагичната смърт на Еленко Ценов от с. Горно Церовене), С., Мултипринт ЕООД, 2024. Той само представя документално извънредното произшествие, което няма как да се забрави.
Внезапно е убит временно изпълняващият длъжността председател (кмет) на Селския общински народен съвет (СОНС) в с. Горно Церовене Еленко Ценов Еленков. Посечен е с брадвичка в главата от свой приятел и съсед – Симеон Петров Ангелов. И двамата са неженени, расли са и са другарували от малки, живеят на една улица през 4-5 къщи, дори са и млечни братя – майката на Еленко е кърмила известно време и Симеон. Нормалната човешка логика няма обяснение за това убийство.
Симеон Петров е имал карта за 30% инвалидност като войник в Сърбия, където и Еленко Ценов е служил известно време. Картата е издадена за срок от 16.03.1950 г. до 31.12.1950 г., през което време кмет е бил Еленко Ценов, снет от длъжността си на 1.12.1950 г. по политически причини. Предположението, че Симеон Петров е подстрекаван от „реакцията“, „вражески фашистки елементи“ или „пишман партизани“ от селото е недоказуемо – че те са настройвали убиеца да посегне на Еленко Ценов, понеже той бил уж виновен за прекратяването на картата му за инвалидност. Колкото и да не е образован, Симеон Петров няма никакви причини да не си търси правата по законен ред. Другото обяснение, че придобитата след раняването му епилепсия „води до някои психични отклонения“, е сложно за доказване, макар че епилепсията е свързана само с гърчове и припадъци. Истината е, че само луд човек може да обрече чуждия и своя живот, без да мисли за бъдещето си.
Симеон Петров е сирак от 1938 г., а с майка си разчитат единствено на нейната и неговата инвалидна пенсия. Много хора са живели трудно, но да посегнеш на живота на свой приятел, другар и съсед е извън всякаква логика. Единственото обяснение е умопомрачение, което е следствие на много от изброените фактори.
Еленко Ценов има възходяща кариера – ремсист, партизанин, гвардейски командир в гвардейска рота при картечната дружина в град Михайловград от 15.09.1944 г. до 1.05.1945 г., член на БКП, член на ОФ, председател на СОНС от 8.03.1949 г. до 1.12.1950 г. В книгата на Димитър Церовски са изредени важните придобивки за селото, фиксирани и в 5-годишния благоустройствен план. Младият кмет се оказва доста енергичен и успява да осигури средства и форми за изграждането на набелязаните обекти: електрификация, обществени сгради, мостове, водоснабдяване, училище, поща, здравен дом. Като член на читалищното ръководство е избран за домакин и прави всичко възможно за ремонта на читалището.
Според историка на селото, Григор Стоянов Петров, Еленко Ценов „Критикуваше нередностите. Към враговете беше неумолим, затова на местната реакция не им харесваше Ленчо и кроеше планове той да бъде унищожен. Враговете използваха пропадналия тип (убиец) Симо Петров Ангелов.“
Вярно е, че е била епохата на диктатура и е имало битка на принципи и на догматизъм. Точно поради тази причина на 1.12.1950 г. Еленко Ценов е свален от власт заради неизпълнение на указаната норма на държавна доставка за грозде от селото. Според спомените на неговите съселяни кметът е бил доста взискателен, още повече че е бил ремсист, а след това и комунист. Според някои причина за смъртта му е неговата прекалена принципност.
Убиецът надживява убития с 14 дена, след като по чудо е избегнал линч от селяните.
Настойчивата и търпелива изследователска работа на Димитър Церовски е подпомогната донякъде и от случайността и добрия късмет.
Петнайсет години той упорито реди пъзела на трагичната история. Тя е онагледена с достатъчно снимков и документален материал. Прекършен е полетът на един млад човек, устремен към съзидание. Село Горно Церовене продължава да гради набелязаното от своя обещаващ съселянин Еленко Ценов. Днес читалището носи името на този достоен човек.
Стефан П. СТЕФАНОВ, председател на Дружеството на краеведите в Монтана
