В последната седмица преди започване на Великия пост се отбелязва Сирница или Сиропустна неделя – това е време, когато се наслаждаваме на храна, която обикновено е забранена през постния период, като сирене, яйца, мляко и млечни продукти. Празникът се отбелязва в неделя, известна и като Сирни заговезни или Сирни поклади, точно 7 седмици преди Великден. Тази година Сирни заговезни отбелязваме на 17 март.
Традиционно се организира изобилна вечеря, където се събират близките роднини и семейството, придавайки на тази вечер особено значение, подобно на Бъдни вечер. На масата се поднасят разнообразни ястия като сирене, яйца, вита баница, печена риба, бяла халва с орехи или фъстъци, вино и ракия. Преди да започне вечерята, традицията е да се проведе церемония на взаимна прошка, където най-младите членове на семейството първи просят прошка от най-възрастните, като започват от дядо/баба, баща/майка и т.н. След това възрастните просят прошка от младите. В различни региони тази неделя се нарича и Прошка или Прочка. Това е време, когато вярваме, че е важно да се простиме и да изясним отношенията си с онези, с които може би сме в конфликт или сме обидили. В края на вечерята, в православната традиция, хората се опрощават взаимно, включително и със свещеника.
На церемонията се използват черни или тъмно виолетови тъкани, които символизират покаянието и скръбта. На Сирница е обичайно кумците да посещават кумовете си, а кръщелниците – своите кръстници, като им даряват погача или баница и вино. Последните години към тези дарове се добавят и лимони или портокали. Обикновено тези посещения се правят следобед преди семейната вечеря. Кумците/кръщелниците също искат прошка, а кумовете/кръстниците ги приемат, дават прошка и им подаряват яйца или други малки подаръци. По време на вечерята, ако някой кихне на масата, баща му го дарява с дребни монети или му обещава да му подари първото родено агне или яре.
Популярен обичай на Сирница е след приключване на вечерята да се проведе, т. нар. “хамкане”. Всички сядат в кръг с ръце, поставени отзад на гърба, а най-възрастният член на семейството връзва на тавана или на точилка парче от бялата халва или варено яйце и го завърта. Останалите се опитват да хванат парчето с уста. След края на играта конецът се запалва толкова пъти, колкото са членовете на семейството, като всеки път се нарича на един от тях и според това как гори конецът се предсказва какво ще се случи с този човек през годината. Сирни Заговезни са един от най-вълнуващите празници в нашата култура, облечен с мистерия и вяра. Този ден е известен със своите древни обичаи и ритуали, сред които е и паленето на огън, известен като сиреници.
Тази традиция се счита за мощен обред за изгонване на злите духове и пречистване на околната среда. Хората вярват, че огънят притежава всемогъща сила, която може да защити от злото и да донесе здраве и късмет. Поради това паленето на огън на Сирни Заговезни е не просто обичай, а вярващите го считат за своеобразен обред, който им придава сила и защита. На празника хората се събират около огъня и го прескачат вярвайки, че по този начин се отърват от негативната енергия и привличат късмета си. Някои области практикуват и въртенето на факли от слама, което, според вярванията, помага да се изгонят бълхите и други вредители. Освен сирениците, хората палят и други видове огнища, като например ойлалия – запалено каче с катран, оратници – разцепени дървета със слама, и оруглици – кошове намазани с катран. Тези огньове също имат своя символика и се считат за част от ритуалното очистване на околната среда.
В допълнение към паленето на огън, децата и младежите извършват и други ритуали, като например очистване на нивите. Те вярват, че чрез този обред ще привлекат голям берекет и плодородие за годината. Сирни Заговезни ни пренасят в миналото, показвайки ни връзката с природата и вярата в нейната сила. Този празник не само съхранява нашата традиция, но и ни напомня за важността на вярата и общността в нашия живот. Той е време за събиране, за единство и вяра в магията на обичаите и ритуалите.
