Доходите на българските домакинства са нараснали значително по-бързо от цените на храните през последните десет години, показва проучване на икономиста Адриан Николов от Института за пазарна икономика. Според анализа, идеите за въвеждане на регулации върху надценките на хранителни стоки няма да доведат до реални ползи.
Проучването е направено на фона на бойкоти на търговски вериги и анализира ценовата динамика в страната. По данни на хармонизирания ценови индекс стойността на общата потребителска кошница към януари 2025 г. е нараснала с 42% спрямо 2015 г. Повишението на цените на храните обаче е значително по-голямо – 79% за същия период.
Различните хранителни продукти показват големи разлики в поскъпването. Най-голямо увеличение е регистрирано при зеленчуците (98%) и хляба (94%). По-малко поскъпване има при рибата и морските дарове (42%) и плодовете (48%). Останалите храни са в диапазона между 50% и 80% увеличение.
Основното поскъпване на храните обаче се е случило през последните няколко години. До края на 2021 г. увеличението на цените е било около 20%, но след това ръстът рязко се ускорява заради по-високите разходи за суровини, енергия и труд. Тази динамика съвпада с началото на руската военна агресия в Украйна през 2022 г., която засегна износа на селскостопански продукти от региона.
В същото време доходите на домакинствата показват още по-голям ръст. Средният доход на лице е нараснал с 119% между 2015 и 2023 г., а прогнозите за 2024 г. сочат увеличение от около 135%. Според Николов заплатите на работещите са се увеличили дори по-бързо, което компенсира поскъпването на храните.
„Дългосрочното нарастване на доходите значително надхвърля ръста на цените на храните. Затова не можем да говорим за загуба на покупателна способност спрямо храните“, коментира икономистът.
Относно предложенията за тавани на надценките върху храните, Николов е категоричен, че те не са ефективна мярка. „Подобни регулации са по-скоро популистки инструмент, чрез който определени политици демонстрират загриженост за домакинствата, но без реален ефект“, отбелязва той в изследването си.
