През ноември 2024 г. от „Възраждане“ – Монтана е подаден сигнал до Върховната прокуратура за сериозни съмнения относно начина, по който се формира такса „битови отпадъци“ в Община Монтана. Според подателите на сигнала в план-сметката са били включени разходи, които не са свързани пряко с реално извършваната услуга.
Още при внасянето на сигнала от „Възраждане“ в Монтана са настояли проверката да не бъде възлагана на местната прокуратура заради риск от зависимости. Въпреки това преписката първоначално е изпратена в Окръжна прокуратура – Монтана, където последвали серия от самоотводи на прокурори с мотив, че познават кмета. Според партията това е потвърдило опасенията им за местни обвързаности и конфликт на интереси.
След това преписката е прехвърлена в Окръжна прокуратура – Враца. Въпреки близо година движение по случая, е постановен отказ за образуване на досъдебно производство, без по същество да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства, твърдят от „Възраждане“ – Монтана.
След обжалване Апелативна прокуратура – София е отменила отказа и е върнала преписката за ново разглеждане. В постановлението си апелативните прокурори са посочили, че не е била извършена пълна проверка, направените изводи са необосновани, а твърденията в сигнала не са били изследвани в необходимата дълбочина.
Дадени са и конкретни указания за последващи действия, сред които извършване на финансова инспекция от Агенцията за държавна финансова инспекция, събиране на допълнителни доказателства и преценка дали са налице нарушения или данни за престъпление.
По информация на „Възраждане“ – Монтана вече има реално развитие по случая и е започнала проверка от АДФИ. Според партията това е първият момент, в който сигналът ще бъде разгледан по същество.
Темата засяга пряко всички жители на община Монтана, тъй като всеки плаща такса „битови отпадъци“ и има право да знае дали средствата се изразходват за реални услуги, или се формират необосновано завишени разходи.
От „Възраждане“ – Монтана заявяват, че ще продължат да следят развитието на случая и да информират обществеността. Според тях казусът е показателен за начина, по който сигнали могат да бъдат забавяни, прехвърляни между институции и формално прекратявани, без да се стигне до реална проверка.
