150 ГОДИНИ БЕЗСМЪРТИЕ
„Времето е в нас и ние сме във
времето; то нас обръща и ние
него обръщаме.“
В. Левски
Мрачна бе епохата, която роди теб, Апостоле- най- светлата личност на България.
Васил Левски – Дякона – човек от народа, надарен с далновидност, мъдрост, скромност и лъвско сърце. Времето те роди, времето те направи свободен човек, обикновен с необикновена мисия на която принадлежеше изцяло и безрезервно. Ти живя и умря в робско време, но не беше роб. Умря за своя народ и България!
Твоите стъпки бродят по земята на милото ни Отечество и ще бродят вечно, за да напомнят на всяко поколение какво е неговото предназначение, какъв е смисълът на живота му, да изправят наведени глави.
Времето – този безмилостен съдник, заличаващ от паметта на хората всичко нетрайно, пази непокътнат спомена за човека, превърнал се в символ на несломим дух.
Дяконе, благодарим ти за всичко, което направи за нас и поклон пред делата ти !