Експерти от Глобалния екофонд (WWF) започват проверка на изкуствените прегради по река Лом – приток на Дунав, за да оценят тяхното влияние върху свързаността на реките и миграцията на рибите. Целта е да се премахнат онези бариери, които са в лошо състояние, не изпълняват функцията си и създават риск от наводнения в близките населени места.
Специалистите ще картографират и обследват прагове, бентове и други препятствия, като използват и сателитни снимки, които вече показват наличието на множество изкуствени бариери. Ще се проведат теренни проучвания на рибните популации и биоразнообразието в района, за да се идентифицират най-сериозните проблеми.
С дължина 93 км, река Лом е една от малкото останали реки у нас с относително запазена морфология, осигуряваща местообитания за редки видове риби, миди и ракообразни. Въпреки че част от нея попада в защитена местност „Река Лом“ и екологичната мрежа „Натура 2000“, водният път е силно фрагментиран от стари и полуразрушени прегради.
„Планираме да изследваме въздействието на тези бариери върху биоразнообразието и местните общности. Ще работим съвместно с институциите и местните хора, за да подобрим речната свързаност“, заяви Стоян Михов, ръководител на програма „Води“ във WWF.
Природозащитната организация посочва, че за много малка част от изкуствените прегради в българските реки има официални данни или оценка на въздействието им. Събраната информация ще подпомогне вземането на решения за премахване на изоставени бариери и възстановяване на екологичния баланс на Дунавския басейн.
WWF провежда и кампания „Абонирай се за природата“, която цели съхранението на местообитанията на редица застрашени видове, включително видрата, вписана в Червената книга. „Изчезването на дивата природа не е кино – то се случва в реалния живот, а всички ние сме част от този процес“, коментира Елена Ганчева, ръководител на кампанията.
