Героизмът, който тези наши деди проявяват е несъизмерим и трудно може да бъде описан.
Предният ден предателство изяснява на турците малка част от мащабите на готвеното въстание. Те изпращат десетина заптии да арестуват съзаклятниците, както си мислят, само от подбалканското градче Копривщица.
Местният председател на комитета Тодор Каблешков успява да се изплъзне и събира всички свои съратници, въоръжени и облечени в четнически униформи. Заповядва да се бият камбаните и с петнайсетина човека превзема турския конак. Неколцина заптиета са убити, също и мюдюринът.
Символично, с неговата кръв Каблешков пише три писма до Главните апостоли. Само след няколко часа, въпреки опасенията, че подготовката и набавянето на оръжие не са завършили, Панайот Волов, Главен апостол на ІV революционен окръг обявява в Панагюрище началото на въстанието.
С действията си, с цялата енергия и патос, която влагат в подготовката на това въстание, личности като Георги Бенковски, Бачо Киро, Тодор Измирлиев, Христо Ботев, Панайот Волов и много други ни показват, че когато човек вярва силно в нещо, той е способен да го постигне. Да, мнозина от тях не са се заблуждавали, че шепа народ може да победи цяла империя, но те не са го и искали. Тяхната цел е била друга – Европа, а и целият свят, най-после да разберат, че там на Балканите има един народ, който иска свободата си и е готов да жертва живота си за нея. И те го постигат!
Само една година след кървавото потушаване на Априлското въстание, Русия обявява война на Османската империя, а през 1878 година на картата на Европа вече съществува и държавата България.
Поклон пред паметта на всички, дали живота си за свободата на България. Нека поне на днешния ден си спомним за тях и се замислим какво можем ние да дадем на тази държава, за да не бъде тяхната саможертва напразна.