Водната криза в Северозападна България вече е хронична диагноза за цели общини.
Темата отново излезе на преден план след среща, проведена по инициатива на областния управител Калин Хайтов, който е и председател на областната ВиК асоциация.
На нея присъстваха представители на ръководството на ВиК, кметът на община Брусарци, както и кметовете на засегнатите села.
Срещата продължи близо три часа, но донесе повече неудобни истини, отколкото реални решения.
Хайтов настоя за изготвяне на карта на авариите и конкретен график за отстраняването им, но вместо работещ план, присъстващите чуха статистики и взаимни обвинения.
Брусарци, Крива бара и Буковец са живото доказателство как милиони за ремонти могат да се „изпарят“ по-бързо и от самата вода в тръбите.
В Крива бара, където живеят над 800 души, водата е по-скъпа от златото.
През 2023 г. селото е преживяло 221 аварии по водопреносната мрежа, а за отстраняването им са били нужни 100 дни.
Равносметката: два от всеки три дни хората са били на сух режим.
ВиК дружеството обяснява ситуацията с „нерегламентирано потребление“ и басейни-резервоари, но жителите от години подават жалби и подписки за нормално водоснабдяване, засега без резултат.
Не по-розова е и картината в самия град Брусарци, административният център на общината.
Въпреки че тук мрежата би трябвало да е в по-добро състояние, авариите са ежедневие. Често цели квартали остават без вода с дни, а графиците за ремонти се променят по-често от времето.
Обещанията за инвестиции звучат като дежавю, докато местните се запасяват с бидони и кофи, свикнали да получават информация за следващата авария по слухове, не по официален ред.
Село Буковец, макар и по-малко като население, страда от същите болежки.
Тук водопроводът често аварира на едни и същи места, а подмяната на тръби се случва по-рядко от смяната на годишните сезони.
Жителите разказват, че нерядко са принудени да черпят вода от кладенци или да разчитат на роднини от други села.
Въпреки регулярните обещания на институциите, Буковец продължава да живее на ръба на водната несигурност.
И за трите населени места общото е едно – през 2015 г. водопроводните мрежи са реновирани с 5,7 млн. лева, с гаранция от 8 години.
След изтичането ѝ през 2022 г. започва истинският кошмар: авариите зачестяват, водата спира често, а институциите не могат (или не искат) дори да посочат името на фирмата, която е изпълнила ремонтите.
ВиК дружеството изнася данни за нерегламентирани резервоари, басейни и дори използване на вода от пожарни хидранти.
В Крива бара за година са фактурирани едва 20 000 кубика питейна вода – не защото хората не пият, а защото чешмите са сухи.
В Брусарци и Буковец ситуацията е сходна: потреблението е ниско, защото водата я няма.
Жителите на Брусарци, Крива бара и Буковец не спират с подписките, жалбите и сигналите до институциите.
Резултатът обаче е един и същ – обещания без покритие.
Докато отчетността и контролът са само на хартия, а отговорността се размита между институциите, най-ценната течност в този регион си остава не водата, а търпението.
