Редом с другите категории светци – апостоли, равноапостоли, светители, преподобни, мъченици, праведници – стоят и изповедниците. Те са християни, с църковен сан или без сан, които открито и смело са изповядвали своята вяра в Спасителя на света Иисус Христос и затова са останали в историята на Църквата като изповедници. По своя подвиг те са близки до мъчениците, но са пострадали не толкова физически от мъчения, изтезания и смърт, колкото душевно, психически са извършили подвиг в смисъла на казаното от Иисус Христос: “Всеки, който изповяда (признае) Мене пред човеците, ще изповядам и Аз него пред Моя Отец небесен, а който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец небесен”.
С това е останал в историята на християнството и преподобният отец Яков Изповедник, който в трудни времена за православните християни безстрашно изповядвал вярата си.
За него се знае, че е бил монах в Студийския манастир в Цариград през VІІІ век. Това е времето, когато се заражда и разпространява ереста на иконоборството, т.е. противопоставянето и дори забраната на почитането на икони и други свещени изображения. Яков бил истински подвижник, предан на вярата и усърден в служението си. Имал добро образование и се занимавал с изучаване на Свещеното Писание и на съчиненията на светите отци на Църквата. Това му помогнало да се запази в рамките на православната вяра и да се изправи със слово и перо срещу иконоборческото учение. След време бил избран за епископ на град Катания, остров Сицилия, и много се грижел за паството си. Но по времето на император Константин Копроним (741-775 г.) претърпял много изпитания и мъки от иконоборците. Бил затворен в тъмница, където го лишавали дори от хляб и вода, за да го пречупят и отклонят от иконопочитанието. Завършил живота си в изгнание.
