В Монтана се проведоха 49-и краеведски четения, посветени на Деня на светите братя Кирил и Методий (24 май), както и на четиристотната годишнина от създаването на първото училище в България през 1624 г. в Чипровци.
Събитието бе организирано под егидата на Стефан Стефанов, председател на дружеството на краеведите в Монтана, и събра 12 участника, които представиха своите доклади.
Александър Герасимов от местната администрация изпрати поздравително послание към участниците.
Известният художник Теодоси Антонов, с подкрепата на присъстващите краеведи, отправи призив към кмета на Монтана Златко Живков да подпомага издаването на сборници след конференциите.
Въпреки многото издания, реално са направени само четири.
Славко Григоров, на възраст 92 години, бе първият, който представи своята разработка на конференцията. Той разкри някои от неразкритите тайни на Чипровци през вековете, включително и вероятността под града да има множество подземни галерии.
Според неговите проучвания, в тунелите под черквата в Чипровци може да се крие исторически ръкопис на Петър Богдан, написан 100 години преди Паисиевата история.
Анюта Каменова-Борин разкри подробности за бъчварството в Лопушанското поречие през 19-20 век, което е свързано с развитието на лозарството в този регион.
Тя спомена и за фабриката “Варен дъб”, чийто собственик е успявал да изнася продукцията си в чужбина чрез пристанището във Варна, но след години работа е бил обявен за враг на народа.
Цветана Сотирова разказа за бързийската фамилия Семерджиеви, а инж. Петър Пенчев представи информация за учителя Петър Янчев.
Стефан Стефанов бе с доклада “Тримата Григорови, възпитаници на Ломското педагогическо училище”. За електрическия завод в Лом имаше проучване Мариан Замфиров.
Ангелина Емилова, Теодора Кънчева, Теодоси Антонов, Йордан Герасимов, Лили Гигова и Камелия Александрова бяха останалите краеведи, които се включиха с разработки в четенията.
Събитието се проведе под патронажа на кмета Златко Живков, а домакин на проявата бе Младежкият дом в Монтана.
