На 22 февруари 2026 година отбелязваме един от най-светлите и почитани български празници – Сирни заговезни, наричан още Прошка, Поклади или Прошкина неделя. Денят винаги се пада седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. От утре започват Великденските пости.
По традиция на този ден младите семейства посещават своите родители, кръстници, кумове и по-възрастни роднини, за да поискат прошка. Думите „Прощавай, мамо/тате/бабо/дядо…“ се изричат с наведена глава, а отговорът е: „Простено да ти е, и от мен, и от Бога“ или „Просто да ти е, Господ да прощава“. Прошка се иска от всички близки и приятели, ако през годината сме ги наранили или пренебрегнали. По стара традиция съпрузите не си искат прошка, защото се вярва, че още на следващия ден може отново да се скарат.
Вечерята на Заговяване
Трапезата е особено тържествена – това е последната вечер преди началото на постите, в която могат да се консумират млечни продукти, яйца и риба. На масата присъстват риба, сирене, мляко, масло, яйца, баница със сирене, праз или кисело зеле – но без месо.
Обичаят „Хамкане“
Един от най-обичаните ритуали е „амкане“ или „хамкане“. След вечерята на дълъг конец се връзва яйце или парче халва. Децата се опитват да го захапят без помощта на ръце. Вярва се, че ако успеят да го докоснат със зъби, ще бъдат здрави през цялата година.
След това конецът се запалва и по начина, по който гори, се гадае каква ще бъде годината. Ако пламне бързо – очаква се плодородие, ако тлее – не е на добро. Ако в дома има млади за женене и конецът припламне, скоро се чака сватба. Черупките от яйцето се хвърлят при кокошките, за да снасят повече.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на избраницата си „чавги“ – запалени стрели от дрян, като любовно обяснение. От Сирни заговезни до Великден обаче любовните обяснения и сватбите са забранени.
Пречистващата сила на огъня
Вечерта се палят огньове – клади, които след като прегорят, се прескачат за здраве. Около тях се играят хора и се пеят песни. Именно от тези огньове идва и името Поклади.
В различни краища на България се въртят оратници, оруглици и ойлалии – факли и съдове със запалена слама или катран. Смята се, че чрез огъня се прогонват злите сили, болестите и дори бълхите, а нивите се „очистват“ за берекетна година.
Сирни заговезни е ден на смирение, прошка и надежда – време да изчистим душата си, преди да поемем по пътя на Великденските пости.
