Премиерата на документалния филм „Превал“ на режисьора Михаил Мелтев ще се състои на 30 март от 18:30 часа в Дома на киното в София, в рамките на 27-ото издание на „София филм фест“. Продукцията е създадена с подкрепата на Националния филмов център към Министерството на културата. Сценаристи са проф. Михаил Мелтев и Любомир Йорданов. Оператор на лентата е Иван Тонев, звукът е дело на Благомир Алексиев, като двамата са и продуценти. Автор на музиката е Георги Цветков, режисьор по монтажа е Огнян Иванов.
Идеята за филма идва от репортаж на Любомир Йорданов за граничното село Превала в Северозападна България, разположено между Язова планина и Широка планина.
„Една статия на Любо Йорданов във вестник „Труд“ ме привлече. Мисля, че се казваше „Селската артилерия“. Жителите на село Превала се бранят от градушките, от природните бедствия със специална артилерия. И това ми се стори много любопитно, много интересно. Обичам малките населени места, където смятам, че много по-лесно може да се достигне до интересни, оригинални образи, които се доближават до типичния български характер“, каза за медиите режисьорът на филма проф. Михаил Мелтев.
Хората в село Превала са много колоритни, категоричен е и Любомир Йорданов, когото проф. Мелтев кани за съсценарист .
„В Превала хората ползват интернет и общуват с децата си в чужбина по вайбър, но в същото време вярват, че облаците могат да се гонят с клетви и с гърмежи от оръдия. В няколко къщи в селото има самоделни оръдия и като се зададе облак с градушка, мъжете и жените ги палят, хвърлят вътре пиратките, трещят срещу небето и твърдят, пък и ние го видяхме с очите си, че от години там градушка не е падала“, разказа пред медиите Йорданов, признавайки, че интересът му към селото е от години и не веднъж е писал за живота там.
“Превала е в Северозападния Балкан до Широка планина по пътя за Белоградчик. Изключително живописно село и непознато. Всъщност това е един район в община Чипровци, който по времето на социализма беше граничен. Достъпът ставаше с открити листове и много малко хора ходеха там. А има какво да се види. Малцина знаят, че там е началото на Белоградчишките скали. Интересните скални образувания, които всички познаваме, започват от там – край с. Превала“, посочи той.
По думите му зрителите ще видят едно малко, но с голямо духовно излъчване село. Това е филм за хора, които живеят на границата в буквалния и в преносния смисъл. Селото е близо до границата ни със Сърбия, но то е и на границата между равнината и планината, на границата между небето и земята, на границата между вчера и днес. Там хората живеят със смартфони, но спазват много от традициите, от ритуалите и обичаите на дедите и прадедите си, разказа още Любомир Йорданов. Според него именно с това филмът е интересен. Той показва едни хора, които са и в днешния ден, и в миналото.
Режисьорът на филма Михаил Мелтев признава, че като характер хората, които среща по време на снимките, се разминават с очакванията му.
„Аз очаквах по-скоро някакви радичкови характери, някаква много особена атмосфера, а всъщност открих може би равностойни, много интересни хора. Като например зъболекаря, който отказва предложения за работа в големи градове, защото в неговото село няма зъболекар. Открих един противоположен на него образ, който пък се гордее с това, че цял живот нищо не е работил и че животът е едно голямо забавление. Открих един действен типаж, който иска да създава и всеки ден прави нещо. Много любопитни, много интересни хора, които се разминават с първоначалните ми очаквания, но в никакъв случай не бяха разочарования, напротив – може би бяха по-интересни от моите очаквания“, споделя проф. Мелтев.
Герои в документалната лента са именно хората от село Превала – неподправени и истински, такива, каквито са били винаги. Филмът е заснет с участието на Валентина Стефанова, Васка Димитрова, Иван Вълчаров, Живо Дабин, Таня Живова.
Това, че се снима филм за тях, местните приемат с любопитство, но и с известно подозрение.
Първо ни питаха, какво търсите тук? Село като село. После свикнаха с нас. Отвориха и домовете, и душите, и сърцата си. Даже започнаха да се шегуват. „Ей, Брад Пит ме направихте вие“, ни казваше един от героите във филма. Той също е доказателство, че хората от селото наистина са колорити с голям потенциал. Българинът винаги е казвал, че трите най-важни длъжности в едно населено място са кметът, попът и даскалът. Е този наш герой е бил даскал и кмет, а в момента е свещеник на Превала, разказа още Любомир Йорданов.
За общуването си с хората от село Превала режисьорът на лентата Михаил Мелтев казва, че го е обогатило. Той допълва, че видяното на място в българския Северозапад в никакъв случай не покрива представата, която се налага за най-изостаналия район в Европа. „Не го отличават много неща от останалата част на страната. По- скоро отчаянието, което е обзело част от хората, оставя този белег. Но това се компенсира от действеността на хората от Превала“, казва авторът на филма.
И точно такова е посланието – хората да вярват в себе си, както жителите на Превала вярват в себе си, посочи още проф. Мелтев.
Някога Превала е било голямо село с около две хиляди жители, които са се занимавали с животновъдство. С времето се е обезлюдило и сега там живеят около 300 човека. Но продължават да се справят с живота по своя си начин, гледайки философски на всичко с една усмивка и самоирония. С филма показваме, че да живееш на билото, на ръба, на границата, не е някакво опустошаващо усилие, а е шанс, надежда да бъдеш и от двете страни, да бъдеш между духа и материята, между небето и земята и да се справяш с живота с една усмивка и с надежда, посочи Любомир Йорданов.
Документалният филм „Превал“ спечели отличието „Най-добър филм за януари 2023 г.“ в конкурса на Фестивала за изкуства и кино в Майнхайм, Германия, което го нарежда сред 12-те претенденти за годишната награда на фестивала.
