Изложба, наречена „Мисия пътешественик“ и посветена на слабо познатата българка Люба Кутинчева, е показана в Държавния архив в Монтана.
Експозицията е подготвена от Държавния архив в София, като са използвани снимки и документи за пътешественичката.
На множество пана със снимки и кратки текстове са проследени нейните пътешествията, реализирани в периода 1929-1939 година. Показани са кадри от много африкански страни, които тя посещава, а също от Китай, Япония, Индия, Саудитска Арабия, Сингапур, Тайланд и други.
Във всички посетени страни Люба Кутинчева успява да се срещне с владетели, управители, губернатори, консули, професори от университети, хора от политическия и религиозния елит. Показани са снимки с много от тях, като до днес остава загадка как тя е успяла да се срещне с тези хора. Известно е обаче, че по време на пътуванията си Кутинчева е изнасяла сказки (платени лекции) за България и от това е печелела средства, за да продължава пътешествията си.
Люба Кутинчева е родена на 15 май 1910 година във Велико Търново. През 1912 година семейството й се преселва в Силистра, а през 1913 година градът попада под румънска власт. Още като ученичка Люба Кутинчева се обявява против асимилацията на българите там и е гонена от румънските власти. Тя завършва френски колеж в Букурещ, а след това заминава за Турция, където изнася сказки за България като разказва за българската литература, история, нрави, обичаи, за положението на българите в Добруджа и т.н.
Сказките са били много посещавани, което позволява на Кутинчева да събере средства за началото на своето пътуване. Така в периода 1929-1939 година тя става първата българка, която успява да обиколи Близкия Изток, Далечния Изток, цяла Северна Африка и част от останалата част от континента, Индонезия, островите Южен Сахалин, Мадагаскар. Запознава се с нравите и обичаите на Сирия, Палестина, Йордания, Египет, Етиопия, Еритрея, Судан, Оман, Саудитска Арабия, Ирак, Персия, Индия, Китай, Япония и много други страни, представляващи интерес за нея със своята тайнственост и мистика, страни с големи богатства, но и с неописуема мизерия и глад, със социални различия, религиозен фанатизъм, колониален гнет, експлоатация, страни, в които кипи борба за освобождение. По време на пътуванията тя се издържа със сказки за България и винаги носи родният трикольор на дрехите си. През 1935-1936 година Кутинчева учи журналистика, френска филология и фотография в Париж, след което продължава пътуванията си.
През 1942 година Люба Кутинчева издава в Стара Загора пътеписа „Япония, лични впечатления, наблюдения и проучвания“.
През 1968-1969 година Люба Кутинчева предава документите от своите пътувания на Държавния архив, като сама описва всички материали. Тя умира на 20 септември 1998 година в София.
