За него разказват, че живее два живота и затова е на тези достопочтенни години. Той е Ефтим Иванов Стоянов последният жив участник от нашия край във Втората световна война. Роден в село Долна Рикса, община Монтана Ефтим и е едно от шестте деца в многолюдното семейство на Иван и Гена Дамянови. На фронта заминава 18 годишен, заедно с още трима свой връстници при мобилизацията, когато България се включва във военните действия през 1941 година. Участва в овладяването на Новите територии – Западните покрайнини, Македония и Беломорска Тракия.
Четири години роднините му не получават никаква вест за него, разказва племенникът му Иван Григоров. Многократно търсят информация. За бойните му другари от селото идват трагичните известия, за Евтим – нищо. Тогава семейството решава да го погребе – поне мир да има за душата му. Събират дрехите и вещите му в един ковчег, свещеник отслужва опелото и ги заравят в земята.
Съдбата на войника обаче е друга. В незнайна нощ през 1945 година на прозорчето в дома на Иван и Гена някой почукал. Мъжът отвън в тъмното бил непознат. Толкова променен от сина, които изпратили на фронта – слаб, окъсан с дълга коса и брада. Родителите му едва го разпознали. Разказал им за преживяното, изпитанията, ужасите на войната, пленничеството в лагерите на Австрия и Германия. Изнемощял, но оцелял и някак си се прибрал в родния дом, за да започне своя втори живот. Влюбва се, задомява се, ражда му се дъщеря, от която има три внучки. През комунизма е имал предложения за работа в града, но ги отказва. Остава си на село да се грижи за майка си и баща си. Цял живот е бил работник – фурлажир в местната кравеферма, разказва племенникът му.
„Много тих, скромен и трудолюбив човек”, допълва кметицата на село Долна Рикса Благойка Петрова. От името на кмета на Монтана Златко Живков поднесла благопожелания на столетника, а за да облекчи грижите на дъщеря му Генка от общината поднесла микровълнова печка за подарък.
„Дядо Ефтим ме разпозна, казва Петрова, така ми се зарадва и ми казва: „Ти си станала кмет Благойке”, после ми държа ръката дълго време.”
