Експозицията, представяща 41 картини по мотиви от български народни шевици, бе открита символично на Еньовден и под звуците на Белимелската духова музика. Гостите на музея минаха под венец от билки, подготвен от служителите на музея и поставен на входа му за здраве и благополучие на всички.
Изложбата откри директорът на Историческия музей Анита Комитска, която подчерта, че шевицата е едно от чудесните неща, които сътворява българката. Освен върху дрехата, тя може да бъде нарисувана с много обич. В нея виждаме онази красота, която обикновената българка е създала.
Светлана Костова сподели пред гостите, че нейният труд е плод не само на възхита – художническа и чисто човешка, но и на дългогодишни изследвания. „Исках аз като някогашните жени да претворя онова наше наследство, което векове и дори хилядолетия назад пазим и предаваме от поколение на поколение. Направих го не с игла и конец, а с четка и боя, така както може да се постави на стената – като икона. За мен тези свещени изображения имат стойността на икони“, каза художничката.
Тя разказа, че шевиците са създадени да подпомогнат създаването, опазването и продължаването на живота. Подчерта, че няма лоша шевица, всички те са благословии за живот. Светлана Костова разказа, че името „Свет като цвет“ е стар български израз, използван от онези, които са правили шевиците, и показва идеала на българите за красота. „Светът трябва да е като цвят – свеж, млад с обещание за нов живот.“
Светлана Костова сподели, че се занимава с рисуване на шевици от 2006 година, като непрекъснато обогатява своята колекция. Стреми се да ги покаже на много места в България. Тя споделя, че хората имат огромен интерес към българските народни шевици, но не ги познават достатъчно.
„Искам хората да се запознаят и да видят истинското, защото то се разпознава и вълнува. Интересът ми не е породен само от възхита и чисто художнически, но и от това, че аз ги проучвам и от етноложка гледна точка и от философска. Опитвам да ги осъзная и да предам на хората какво съм осъзнала относно тяхната философия, относно това какво пресъздават композициите им и да има разбиране, освен възхита“, разказва авторката.
Творбите на Светлана Костова са показвани на няколко места в София, Благоевград, Пловдив, Шабла и др. Тя е с корени от Бели Мел, община Чипровци в област Монтана. Към момента е докторант в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, катедра Философия, работи върху дисертация – Философията на мотивите на българските шевици.
