Прокуратурата ще бъде сезирана заради обосновани предположения за умишлено ощетяване на държавното дружество “Ел Би Булгарикум” с близо 1,5 млн. лева. Това съобщи в интервю за БТА министърът на икономиката Богдан Богданов.
Дружеството е продавало под себестойност продуктите си без аргументация, а проверките показали, че явно е водено към фалит, обясни министър Богданов. Той уточни, че става дума за решения, взети в ущърб на компанията в периода от края на 2022 г. до юли 2023 г.
Богданов не даде повече разяснения за злоупотребите в държавния производител на млечни продукти, но по това време тогавашното ръководство на “Ел Би Булгарикум” взе решение да продава продуктите си в своите фирмени магазини и в магазините от системата на ЦКС на двойно по-ниски цени на тези в търговската мрежа. Служебният министър на икономиката Никола Стоянов отчете тогава това като много важна стъпка за намаляване на цените на млечните продукти и за забавянето на инфлацията.
Министърът на икономиката Богдан Богданов се похвали, че с неговото идване на поста и с поредната смяна на ръководството на “Ел Би Булгарикум” вече на 100% е натоварен производственият капацитет, докато до лятото на 2023 г. предприятието е работило само на 60%. Пуснахме и публични конкурси за доставки на суровина и то от български производители, ще стабилизираме и финансовите резултати, каза министър Богданов.
Министерството на икономиката води няколко дела заради злоупотреби при ремонтите на язовири, ощетили държавата с около 600 млн. лева, обясни в интервюто си пред БТА министър Богданов. Министерството е сезирало съда, въпреки че прокуратурата е отказала да образува производство как държавното дружество “Монтажи” похарчи предоставените от държавата 600 млн. лв. за ремонт на язовири. Министърът припомни, че по случая има много притеснителни констатация от проверките на Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата.
По темата с правителствения комплекс, за който са похарчени над 86 млн. лева без обществени поръчки и без финансова обосновка Богданов посочи, че са предприети действия от отказ от договора с изпълнителя. Държавата се надява да си върне една съществена част от средствата, които са изплатени авансово. Очаква се още през януари изпълнителят да възстанови 46 млн. лева. “Всеки ден се начислява законовата лихва, която се трупа на сумата, която не е възстановена. Имаме индикации, че тя ще ни бъде възстановена и Държавната консолидационна компания (ДКК) ще спре да погасява кредита, който е изтеглен от Българската банка за развитие и по който дължи лихви на година по 6-7 млн. лв.”, коментира министърът.
Богданов обаче не е оптимист, че държавата ще възстанови щетите от 97 млн. лв. по делото за придобиване на вземания и дялови участия между ДКК и оръжейния търговец “Кемира”, което ведомството загуби заради липсващи документи и нищожен договор. Повечето от компаниите, замесени в тази сделка, вече са в несъстоятелност и въпросните цесии не са реални. Очакваме проверка на прокуратура за цесиите, които са се случили, защото те може да се окажат фиктивни, допълни икономическият министър.
Министър Богданов за пореден път коментира, че в този си вид ДКК не е необходимо да остане. Под шапката на Държавната консолидационна компания са двайсетина дружества с разнородни бизнеси, а някои са и без никаква дейност. Щети за 700 млн. лв. вече са натрупани за ДКК, генерирани основно за няколко месеца през 2018 г. “ДКК отваря врати за инхаус възлагания – основен механизъм, по който са били възлагани поръчките и генерирани загубите. Бъдещето на ДКК е под въпрос, но не може да се вземе прибързано решение, без да е съобразено с необходимостта от запазването на всички работещи активи към ДКК “, коментира Богданов.
Икономическият министър отчете, че държавните дружества, на които е принципал, вече са предали бизнес плановете си, имат изготвени ясни инвестиционни програми и финансови отчети. Повечето от тях са вече и с намален състав на бордовете, с редуцирани заплати на директорите, както и с ограничени представителни разходи.
От 2024 г. ще се въведе нова по-ясна методика на формиране на възнагражденията на ръководствата на държавните дружества, която ще е обвързана с генерираните резултати на предприятията, съобщи министърът на икономиката. По думите му това се налага, защото не може да се сравнява едно дружество като ВМЗ например, което генерира между 600 и 700 млн. лева печалба и има няколко хиляди служители с Националната компания “Индустриални зони” (НКИЗ), която е под 10 млн. лева на година.
Лидер по добри производствени и финансови резултати е ВМЗ – Сопот. Окончателните данни за 2023 г. ще станат известни по-късно през 2024 г., но очакванията са за рекордни нива като производствен капацитет, а сключените договори осигуряват на дружеството хоризонт за работа. Освен това дружеството има и няколко инвестиционни проекта, участие по европейската инициатива за повишаване на капацитета за производство на снаряди, както и възможности да разшири производството и да поеме нови поръчки по стандартите на НАТО, които ще обезпечат ВМЗ като капацитет за следващите поне 15 години, каза министърът.
