В първата събота след Сирни заговезни Българската православна църква отбелязва Тодоровден – празник, известен още като Тодорова събота, Конски Великден и Тудорица. Датата му, както и тази на Великден, се определя по лунния календар.
Православната общност почита паметта на Свети Теодор Тирон. Макар църквата да отбелязва деня на мъченическата му смърт на 17 февруари (1 март стар стил), главният празник в негова чест е в първата събота от Великия пост – в памет на чудото, станало десетилетия след неговата кончина.
Според преданието гонителят на християните Юлиан Отстъпник наредил постните храни на пазара в Цариград тайно да бъдат поръсени с кръв от идолски жертви, за да оскверни християните по време на строгия пост. Тогава свети Теодор се явил на цариградския архиепископ и предупредил вярващите да не купуват нищо от пазара, а да се хранят с коливо – варено жито. Лукавият замисъл бил разкрит, а оттогава Църквата възпоменава светеца именно в първата събота на Великия пост, когато в храмовете се благославя жито.
В българския народен календар седмицата се нарича Тодорова неделя, а в центъра на празника са конете. Затова денят е известен и като Конски Великден. Организират се традиционните кушии – състезания с коне, в които участват както професионалисти, така и любители. Свети Тодор е един от най-почитаните светци-конници в българската традиция.
Според народното поверие на този ден Св. Тодор съблича деветте си кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Когато забие копието си в земята, от него започва да се вдига пара – знак, че студът си отива и пролетта идва.
На празничната трапеза традиционно присъстват пита с мая, леща и гъбена чорба.
Имен ден празнуват всички с имената Тодор, Тодора, Тодорка, Теодор, Теодора, Тошо, Тошка, Теди, Божидар, Божидара, Дарина, Дара, Доротея, Доротей и много други производни на тези имена.
