Цветница е един от най-красивите и цветни пролетни празници в българския традиционен календар, известен също като Връбница, Цветна Неделя, Вая, Куклинден или Палмова неделя в западните християнски църкви. Този празник се отбелязва в последната неделя преди Великден, след Лазаровден, и е посветен на всички, чиито имена са свързани с цветя, дървета или други видове растения.
Според библейската традиция, след като Исус възкресил Лазар, който бил мъртъв четири дни, той се отправил към Йерусалим заедно със своите ученици. Преди да влезе в града, Исус изпратил двама от учениците си да му донесат ослицата, вързана в началото на селището Витфагия. Той възседнал животното и така влязъл тържествено в Йерусалим, където бил посрещнат от тълпа, възторжено размахваща палмови клонки и хвърляща цветя пред него, възгласявайки: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.
Имен ден на Цветница празнуват всички, които носят имена на цветя и растения. Сред тях са Биляна, Виолета, Гергина, Дафина, Елица, Жасмина, Здравко, Ива, Калина, Лилия, Маргарита, Невен, Петуния, Ралица, Смилян, Теменуга, Фидан, Цветан, Хризантема, Явор и много други.
Традициите на Цветница включват отслужване на молитва в църквата и благославяне на върбови клонки, които символизират палмовите клони, с които Исус бил посрещнат в Йерусалим. Вярващите отнасят благословените клонки в домовете си като символ на здраве и благоденствие. Според традицията, клонките се поставят пред иконите за защита от злини и се оплитат върбови венчета, които се окачват над входните врати за защита на семейството от уроки до следващата пролет[1][2].
В някои райони на България се пази обичаят осветените в църква цветя и клонки да се използват за баене против уроки и болести на децата и животните. Също така, на Цветница се извършват поминални обреди, като жените отиват на гробищата с върбови клонки, кадилница вода и царевични стъбла, за да прикадят и прелеят гробовете на своите близки.
Цветница е ден, изпълнен със символика и традиции, които отразяват богатата културна и духовна история на България. Този празник не само чества пролетта и възраждането на природата, но и подчертава значението на семейството, общността и вярата в живота на българите.
