В първия Великден след преминаването към еврото, цената на агнешкото месо се превръща в сериозен тест за джоба на българина – и за доверието към новата валута.
От началото на 2026 г. България официално въведе еврото като единствено платежно средство, след като левът беше изваден от обращение . Именно на този фон празничната трапеза излиза осезаемо по-скъпа.
По данни от фермери, живото тегло на агнетата се търгува около 7 евро за килограм, а цената на закланото месо достига 13.50 евро за килограм. Това обаче е само началото на ценовата верига.
В търговската мрежа агнешкото вече се предлага на цени между 16 и 20 евро за килограм, което на практика означава сериозно оскъпяване от фермата до щанда.
Разликата не е случайна. След клането реалният добив на месо пада до около 45–50%, което автоматично увеличава себестойността. Към това се добавят транспорт, съхранение, труд, ДДС и търговски надценки.
Но въпросът остава: защо крайната цена нараства толкова рязко?
Фермерите твърдят, че не печелят повече – напротив. Според тях поскъпването на фуражите, горивата и поддръжката на стопанствата изяжда голяма част от приходите.
Потребителите обаче виждат друго – етикети с цени, които вече се измерват в евро, но усещането остава, че плащат повече от всякога.
В условията на новата валута и задължителното двойно обозначаване на цените до средата на годината, пазарът на храни се оказва под лупа, а съмненията за спекула тепърва ще растат.
И докато институциите уверяват, че няма да допуснат изкуствено повишаване на цените, реалността на щанда показва друго – Великденската традиция става все по-скъпа.
В крайна сметка, между фермера, прекупвача и търговеца, най-тежката сметка отново плаща клиентът.
