На 30 ноември православната църква отбелязва паметта на свети апостол Андрей Първозвани – първият от апостолите, призован да последва Христос.
Светецът е известен със своята целителска дарба, способността си да прогонва зли духове и с проповядването на милосърдие към странници и роби.
В българската народна традиция Андреевден бележи повратен момент – от този ден денят започва да нараства с размера на едно зърно (просено, царевично или ечемично). Празникът поставя началото на зимните обреди за здраве и плодородие.
Тъй като празникът се чества по време на Коледните пости, трапезата е изцяло постна. Задължителните ястия включват варен боб, царевица, леща и булгур.
В редица райони на България празникът е известен като Мечкинден, свързан с народното вярване, че свети Андрей е покровител на мечките. Според легендите светецът успява да опитоми дивата мечка и дори да я впрегне в ралото, за да изоре нивата си.
В навечерието на празника домакините сваряват различни видове зърна. На сутринта част от тях се хвърлят към комина с вярването, че така посевите ще израстат високи. Останалите зърна се раздават на всички членове на семейството.
Имен ден празнуват: Андрей, Андриан, Андрея, Първан, Първанка, Пръвка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка.